Селскостопанската памет на Европа са Балканите и тези познания могат да се окажат спасение в съвременните кризисни климатични ситуации. 

"Agrohertitage" или Съхранение на земеделското наследство по програма Еразъм е проект на университети в Турция (Тракийски университет- гр. Одрин, APEC, EARD), Гърция (Democritus university), Сърбия (Едуконс, Нови Сад) и Съвместния геномен център между ССА и СУ в България под ръководството на акад. Атанас Атанасов. Неговата цел е да съхрани в база данни познание за традиционни земеделски практики, породи и посадъчен материал от Балканите, като това познание бъде широко разпространявано в обучението на студенти и не на последно място споделено с бизнеса.  

Идеята на този проект е свързана с обучение, подготовка на студенти в областта на земеделието и информиране на общността. Темата възстановяване на традиционни земеделски практики не е засягана в други проекти или поне не до такава степен. Това обаче съвсем не значи, че ще възстановим работата с ралото и коня, а популялизираме технологии, съвместими със съвремието, които да подобрят качеството и вкуса на храната. 

Това каза днес доц. д-р Ивелин Панчев по време на представянето на проект "Въвеждане на концепцията за земеделското наследство във висшето образование за обучение на бъдещите специалисти за съхраняването и иновативното му прилагане в практиката", който се проведе в сградата на Биологическия факултет на Софийски университет. 

Макар да съществува като идея от десетки години, стремежът за съхранение и разпространение на традиционни земеделски практики, породи и семена идва в точния момент - първо, когато човечеството е поставено пред предизвикателството да опази своята планета и климат и второ, когато на Балканите са останали последни поколения местно население - носители на традиционни аграрни и кулинарни познания, но и все още пазители на стари сортове и породи.

Парадоксално е, че днес страната ни е на последно място в Европа по здравословен стандарт, при положение, че през 20-те години на миналия век сме имали 30 хиляди столетника и България се е славила като страна на дълголетието, напомни още академик Атанас Атанасов. 

Затова подкрепата на дребния и биологичния производител не е само въпрос на политики, но и на обществена просвета и ангажираност. Затова мнението, че потребителите са "съпроизводители" със своя избор на храна бе обединяващо за присъстващите в залата. 

По време на представянето на проекта не липсваха и добри примери като фермерските пазари, Slow food движението и новите дисциплини в Аграрния, Тракийския и Хранително-вкусовия университети.  

Не на последно място, събитието даде възможност да специалисти от различни институции да обменят опит, идеи и контакти за бъдещи полезни партньорства. 

Проектът "Въвеждане на концепцията за земеделското наследство във висшето образование за обучение на бъдещите специалисти за съхраняването и иновативното му прилагане в практиката" стартира през ноември 2019 г. и приключва през лятото на 2022 г. Следете на www.agroheritage.com.