10° C, облачно
Как фермерите да се справят ефективно с тях и да опазят посевите - думата има фитопатологът проф. Киряков от Добруджанския земеделски институт
Галя Събева
Какво се случва на полето през последните години, кои са неприятелите, поразяващи посевите и на какво се дължи това - това бяха само част от акцентите в презентацията на фитопатолога проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. По време на годишния семинар на земеделските кооперации ученият представи основните принципи за опазване на посевите от неприятели. Доколко и как се спазват обаче - въпросът остава отворен за продължителни дискусии.
Осем са основните принципи на интегрираното управление на вредителите. Използването на пестициди е крайният и последен етап, а не началната крачка за справяне с проблема, смята ученият. Първото и основно изискване е предотвратяване и подтискане на популацията на неприятелите. Това започва с правилен сеитбооборот, който обаче често не се спазва.
Главоломното нарастване на площите с лавандула, които надхвърлиха 72000 дка през 2019 г., също са фактор за промяна в сеитбообръщението, изтъкна проф. Киряков. Трайните насаждения с лилавата билка няма как да бъдат вкарани в ежегодната смяна на културите. "Така на територията на Добричка област остават всичко на всичко 4 култури. Имаше малко желания за протеинови култури - соя, нахут, фасул, но бързо изчезнаха. Какво правим при 4 култури? Давам пример със склеротинията, която е патоген, нападащ над 400 вида растителни вида, включително рапица и слънчоглед. При нея трябва да спазим най-малко 4-годишен сеитбооборот и то с 4 култури. Ако успеем някак да го направим, се получава пшеница след царевица. Тогава обаче какво ще правим с фузариума? Т.е. ето причина интегрираното управление на вредителите да се спъне още тук, на първата стъпка", изтъкна ученият.
Предотвратяването на появата на вредителите чрез прилагане на адекватни технологии, съобразени с почвено-климатичните условия и изискванията на културите, е следващият фактор.
Още със създаването на Добруджанския земеделски институт през 50-те години в него започва опити с безоранни и щадящи обработки. Тези "нови" технологии обаче носят много рискове, според проф. Киряков. "Минималните обработки може да работят при определени условия, но за нашия район с тежки почви не дават нужния резултат", смята фитопатологът.
Масовото навлизане на чужда селекция през последните 5-6 години води до промяна на патогените и затова през настоящата година отново има проблеми на полето - поява на кафява ръжда, наличие на житни мухи и др. Проф. Киряков припомни, че високите торови норми водят до промени в развитието на културата и тя губи част от имунитета си.
През годините назад един от методите за справяне с болести и неприятели е бил унищожаване на растителни остатъци и на нападнатите растения
"Моите прогнози са, че ще продължава да има пожари и запалени стърнища. Хората виждат, че ако не опалват, става страшно. Тогава трябва да наливат тонове химични вещества. Нали говорим за екология? Трябваше да има правила за контролирано опалване, за да разрешим проблемите", категоричен е в позицията си ученият.
Той уточни, че самият термин "интегрирано управление на вредителите" означава поддържане на популацията им под прага на икономическа вредност, а не тоталното им унищожаване. Именно затова земеделските стопани трябва да извършват сериозен и обстоен мониторинг на посевите, за да уточнят какви са наличните неприятели, в каква фаза на развитие са и най-важното - дали са под или над прага на икономическа вредност. Едва тогава трябва да пристъпят към следващите стъпки за решаване на проблема.
През есента на 2019 г. и изобщо през последните години в пшеницата се срещат както житни мухи, така и редица болести, сред които кафява ръжда. Това налага земеделските производители прибягват до многократно третиране с инсектициди и фунгициди. "Дали обаче това е правилно и дали избирате подходящия момент?", пита още професорът. Той допълни, че интегрираното управление на вредителите не означава фермерите да не третират площите, а най-вече да търсят начини за оптимално справяне с вредните насекоми
И както стана ясно, "тежката артилерия", т.е. третирането с пестициди, е крайното и последно решение. Борбата с неприятелите и болестите започва още със сеитбооборота и прилагането на правилната технология. Затова следващата важна стъпка е решаване на проблемите без химични методи, подчерта проф. Киряков и уточни:
"Трябва да направим всичко възможно да запазим естествените врагове и конкуренти на вредителите, т.е. запазване на екологичното равновесие". Прилагането на тези методи обаче дава по-бавен резултат. При химичното третирате виждаме ефекта след 10 дни. Залагането на други методи изисква натрупване с години, за да се снижи популацията на съответния неприятел.
"Едва след като са изчерпани всички други възможности, на фермера ще се наложи да избере пестицид, с който да третира посевите срещу вредителите", продължи професорът.
Той допълни, че следващият основен и ключов момент е редуцирано третиране на площите заради възможността за поява на резистентност. Това също е основен момент в прилагането на продуктите за растителна защита. "До преди 6-7 години нямаше опасност от резистентност, от привикване на неприятелите с препаратите заради по-редките пръскания. Сега обаче третиранията с пестициди са многократни. Нека поне да са с различна база. Особено при болестите и при някои насекоми с бърз жизнен цикъл", напомни още веднъж ученият. Неправилният избор на пестицид и честото третиране водят до едно - неефикасност на продукта на растителна защита, по-ниски добиви и слаба печалба.
Коментари