Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

През февруари подхранването на зимните житни култури с азотни торове е от изключително важно значение за преодоляване изоставането в развитието на значителна част от посевите, които зимуват в начални фази от вегетацията си (1-3 лист) – следствие от продължителното засушаване.

Внасянето на азотни торове

при зимните житни култури е желателно да започне при първа възможност през февруари и да приключи до началото на март. Недостигът на азот при възобновяване на вегетацията на пшеницата и ечемика се отразява неблагоприятно при формиране на репродуктивните органи на растенията.

Най-напред с азотни торове се подхранват слабо развитите посеви. Торовите норми на участъците със зимни житни култури трябва да се определят след предварително извършен агрохимичен анализ на почвата. При липса на такава информация през есента с фосфорните и калиевите торове се внася от една трета до половината от заплануваното количество азот (4-6 кг/дка N активно вещество на декар), а в края на зимата – останалото количество азот (6-10 кг/дка N активно вещество на декар). Редуцирани норми при торене с азотни торове се прилагат, когато предшествениците са зърнено-бобови култури. Те обогатяват почвата с азот.

През февруари подхранването на зимните житни култури може да се извърши с амониев нитрат (амониева селитра) и с карбамид. Амониевата селитра е универсален тор, съдържащ 34% азот. Карбамидът съдържа 46% азот под формата на амид. При подхранване на посевите с карбамид температурата на въздуха трябва да е под 6-7°С. Амониевата селитра се прилага за подхранване на есенниците при по-високи дневни температури.

През втората половина на февруари, през периодите с наднормени температури, при зимните житни култури трябва да се следи за вредната дейност на успешно презимувалите ларви на

обикновения житен бегач

(през по-топли зими ларвите не прекъсват да се хранят). Ларвите на този вредител причиняват повреди по вегетативните части на зимните житни култури. Нападнатите растения са с разкъсани (сдъвкани) листа, с незасегната нерватура. Впоследствие повредените листа изсъхват, покафеняват и наподобяват кълчища. При висока численост на неприятеля посевът може да бъде напълно унищожен.

При зимните житни култури във фазите трети лист – начало на братене, при плътност на неприятеля над ПИВ (праг на икономическа вредност ) - 5 ларви на кв.м се препоръчва третиране с някои от регистрираните инсектициди (Дурсбан 4ЕК, Пиринекс 48ЕК, Целест Топ 313ФС, Тераград плюс и др.).

В края на зимата, при трайно повишение на средноденонощните температури (Т>5-6°С), се възобновява размножителният период на

обикновената полевка

и се повишава числеността на вредителя (една женска ражда от 3 до 7-8 малки). При висока плътност полевката унищожава значителна част от пшеничния посев. При ПИВ над 1 колония/дка се налага провеждане на химическа борба срещу вредителя с регистрираните родентициди (Родекил - готови примамки).

През февруари при първа възможност трябва да започнат

предсеитбените обработки

(брануване, култивиране, дискуване) на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури. В края на месеца, ако условията позволяват, се извършва сеитбата на пролетен ечемик, овес, грах, нахут, леща, бакла и др. През третото десетдневие на февруари в южните райони на страната започва засаждането на ранните картофи.