В момента се разработва нова концепция за обслужване на стопанствата с препоръки за по-ефективно торене
Доц. д-р Енчо Мянушев
Земеделското производство е свързано до голяма степен с промените в климата от планетарен мащаб.
В съчетание с глобалното затопляне на Земята и стопяване на ледниците настъпват някои неблагоприятни тенденции, които се проявяват и у нас.
Като тенденция се разширява периодът на зимата и лятото и се размива периодът на есента и пролетта.
Това може да доведе до проблеми с отглеждане на някои традиционни за нашата страна култури.
Удължава се вегетацията на есенниците и по-късното им преминаване в зимен покой. Ако затоплянето продължи, някои от по-южните растения, които в момента не могат да се отглеждат у нас, може да изместят асортимента на сега отглежданите култури.
Като климатична зона Южна България ще бъде обект на пренос на цитрусови и други култури от по-южните ширини, а някои традиционни култури за Южна България, ще намерят място в Северна България.
Както и преди, ограничаващ фактор в страната е количеството на валежите. Средните паднали в страната са в границите на 500-600 мм за една година, а сравнително същото количество се изпарява от земеделските площи.
Поливните системи и канали бяха тотално разрушени в периода на прехода, а напояването е гаранция за трайно осигуряване на стабилни добиви. В някои райони се появяват опити за възстановяването им, но и цената на водата е ограничаващ фактор, така че трябва да има сериозна държавна политика в това отношение.
По-ефективно е капковото напояване, но то е свързано с наличие на сериозни първоначални капиталовложения и е приложимо при интензивни култури.
Един от факторите за запазване на почвеното плодородие и получаване на екологично чиста продукция е биологичното земеделие.
За неговите продукти няма ограничения от ЕС. Преимуществото на това производство е високото качество на получената продукция.
Забраната за използване на промишлени минерални торове, хербициди, инсектициди и фунгициди до голяма степен запазва самата екология на земеделската продукция и почвеното плодородие. По-малкият износ с растителната продукция и прилагането на сидерати и органични торове запазва хумусното съдържание на почвата, намалява и вредната почвена киселинност.
При този вид производство се явяват обаче други проблеми - значително намаляване на добивите, предпазване на растенията от болести и неприятели и намиране на пазари, поради високата себестойност на тази продукция. Поради тези особености получаването на екологична чиста продукция е свързано с много висока култура на земеделие и познаване на методите, с които се преодоляват ограниченията, свързани с добрата земеделска практика.
Макар и плахо площите, които заемат това производство у нас, се увеличават. Основно развитие в тази насока получи производството на билки, гъби, малинови насаждения и др.
Намаляването на замърсяването, както в личните стопанства, така и в едрото фермерство, може да се реши с някои мерки като компостиране на отпадъчните органични материали.
Това значително ще свие общия обем на отпадъците, ще реши много проблеми със замърсяването и с опазване на почвите и водите.
Получените субстрати могат да се използват като органични торове и да се намали значително внасянето на минерални.
Качеството на почвата се определя от нейния капацитет да изпълнява всички свои функции и да функционира при определен тип на използване.
Почвената покривка в България се характеризира с голяма пъстрота поради значителното разнообразие на почвообразуване (почвообразуващи скали, силно изразен релеф, разнообразни климатични условия и антропогенна дейност).
Тя включва 42 почвени вида, обединени в 16 почвени типа. Земните ресурси на България са най-ценното природно богатство, на което може да се гради бъдещето на страната. Почвените ресурси притежават потенциал от продуктивни, регулаторни и буферни функции. Те са подложени на естествена и антропогенна деградация, която се отразява неблагоприятно на функционирането на екосистемите.
Наличната информация подсказва, че през изминалите десетилетия се извършва значително засилване на деградационните процеси и има доказателства, че те ще се задълбочат. Това налага да се осъществят комплексни мерки за тяхното подобряване и ограничаване при всички земни ресурси.
Решение 1600/2002/ЕО, което определя шестата програма за действие в областта на околната среда, включва задачата за опазване на природните ресурси и поощряване на устойчивото ползване на почвите.
В комюнике от 2002 г. "Към тематичната стратегия за опазване на почвите" (СОМ 2002/179) Комисията определя осем заплахи за почвите на ЕО: ерозия, намаляване на органичната маса, замърсяване, засоляване, уплътняване, загуба на почвено биоразнообразие, свлачища и наводнявания.
В момента се разработва нова концепция за обслужване на фермерското земеделие с адекватни препоръки за използване на минералните и органичните торове на различните мелиоранти за запазване, подобряване и контрол върху плодородието на почвите.
Използването на торове поради тяхната висока цена е основно перо от разходите в производството и оптимизирането на торенето може да доведе до спестяване на значителни средства за производителите, което води до значително добра рентабилност.
Тази икономия може да бъде постигната само с научнообосновани препоръки, според конкретното състояние на хранителни елементи в почвата.
Тази дейност може да бъде извършвана само от един съвременен, модерно оборудван с подходяща аналитична и компютърна техника център, комплектован с изтъкнати специалисти в областта на агрохимията, рекултивацията, борба с ерозията, обучени лаборанти, техници, химици и компютърни специалисти.
Институтът по почвознание е такъв център и в момента е в процес на реиновиране на ново научно ниво в унисон със съвременните изисквания на производството в страната и общността.
В експерименталните полета на Института по почвознание са изведени многогодишни полски опити в географска мрежа, като е събрана значителна по обем информация за потребността от торене на основните култури
Установени са подходящи норми и количествени съотношения между хранителните елементи при основните култури, отглеждани в различни почвено-климатични райони на страната.
Изследвани са потребността и отзивчивостта на отделните растителни видове на торене с твърди и течни минерални торове от макро- и микроелементи, листни торове и растежни регулатори през вегетацията на растенията. Разработени са технологии и технологични решения за прилагането на комплексни торове и торови средства.
С методите на почвена и растителна диагностика се установяват нарушения в храненето на растенията, недостигът или излишъкът на един или друг биоелемент и средства, и начини за преодоляването им.
Като се има предвид, голямото почвено разнообразие, както по естественото плодородие, така по продуктивен потенциал на даден район, изследванията на агрохимичния статус на българските почви и оптимизиране на хранителния режим на растенията чрез употребата на торове, са предпоставка за реализиране на оптимални добавки от отглежданите култури.
Развитието на аграрната политика в страната е неразривно свързано с тази на ЕС.
Като член на съюза България трябва да развива своята стратегия в земеделието за постигане на ефективна и конкурентноспособна икономика и наука.
Коментари