Цяло лято нежните, но впечатляващи цветни балерини на фуксията танцуваха по тераси и в градини, необезпокоявани и грациозни. Сега идва времето да бъдат прибрани и приспани.

Оказва се обаче, че много от обожателите на фуксията изпитват затруднения с успешното ѝ презимуване. Какво още можем да направим за (и с) нея през този период? Основното, което трябва да запомним, е, че презимуването означава оцеляване в неблагоприятни условия, а не цъфтеж на всяка цена.

Разделяме ги на 4 вида

Фуксията у нас се отглежда като саксийно цвете отдавна, а вносът тепърва ще обогатява разновидностите ѝ на нашия пазар. Точно тук се вмества и условното разделение, което ще бъде от полза на любителите що се отнася до отглеждането и презимуването на красивите обички:

студоустойчиви сортове;

възрастни/зрели растения с вдървенели стъбла;

млади и зелени фуксии;

трилистни сортове;

За саксийните видове и сортове подчертаваме двете най-важни правила:

1. В никакъв случай или период не бива да се допускат минусови температури;

2. Почвеният субстрат задължително се поддържа леко влажен - нито пресъхнал, нито подгизнал.

Студоустойчивите сортове изискват малко грижи

Надземните части мръзнат до нивото на почвата

Редица сортове фуксия са се доказали като напълно многогодишни и студоустойчиви украсни растения. Да, надземната им маса отмира през студените зимни месеци, но напролет стъблата, изникващи от нивото на почвата цъфтят не по-зле от саксийните видове.

Riccartonii, АLice Hoffman, Beacon, Dollar Princess, Garden News, Genii, Hawkshead, Heidi Ann, Mrs Popple, Whiteknights Pearl, Wicked Qween, разновидностите F. magellanica са все сортове, които понасят отрицателни температури до -23 градуса.

Специалистите препоръчват студоустойчивите видове да се засаждат през пролетта. Мястото им да бъде леко засенчено в най-горещите часове през лятото, а почвата да бъде богата и водопропусклива, с добър дренаж. Грижите включват едно пролетно подхранване и поддържане на оптимална влажност.

Зазимяването се прави чрез мулчиране с органични остатъци в основата на растението. Отмрелите стъбла се изрязват след старта на новата вегетация през пролетта. Есента е подходящ а за вкореняване на зрели резници.

Саксийните се приспиват

Преди прибиране се прави чистка

снимка Gardeningknow.how.com

снимка Gardeningknow.how.com

Сортовете фуксия, които не са устойчиви на студ, се прибират през есента преди нощните температури да паднат под 5-8 градуса.

Преди внасянето в зимното убежище е редно, дори задължително, растенията да се обезпаразитят. Някои цветари практикуват принудително обезлистване, а други третират с химични препарати, трети пък къпят стъблата и листата.

За успешното презимуване е достатъчно да осигурите място с постоянна температура около 4-5 градуса, но не по-ниска. Естествена реакция е растенията да хвърлят листата си, но това не бива да притеснява. Важно е почвеният субстрат да се поддържа влажен. За целта се налага редовна проверка и леки поливки през 3-4 седмици. В никакъв случай не бива да се допуска пресъхване или подгизване.

Месец преди последния мраз в началото на пролетта спящите фуксии се местят на по-топло и по-светло място, а поливките сеоптимизират постепенно. Стъблата се прерязват ниско, за да се стимулира разклоняване от основата на растението.

Когато опасността от повратни мразове отмине, събудените обички се разполагат на постоянното си място в градината или на балкона. Започва се и редовно подхранване, което продължава до септември-октомври в зависимост от условията и района.

Младите не спят

Да се пазят от ботритис и други гъбни

снимка reddit.com

снимка reddit.com

Младите фуксии и тези, които тепърва ще се вкореняват, нямат нужда от почивка, но имат нужда от много светлина.

Всъщност, колкото по-топло е помещението, толкова повече светлина ще е необходима, за да не се стига до прорастване и издължаване на крехките стъбълца.

Ако саксийките са разположени на прозорец, добре е периодично да се завъртат, за да израстнат клонките равномерно и симетрично. Минимумът на температурата е между 8 и 10 градуса, но има опасност “младоците” да започнат да хвърлят листата си. Падналите задължително се почистват.

През периода на вкореняване и доотглеждане на младите растения е много важно да не се допуска прекалено овлажняване на субстрата. Това е реална предпоставка за загниване и за развитие на гъбни болести.

Трилистните се смятат за по-нежни

Презимуват безопасно и успешно в дома

снимка promessedefleurs.com

снимка promessedefleurs.com

Triphylla са група фуксии с интересни тръбести цветове и допълнителен трети лист, откъдето идва и наименованието.

Смята се, че тези фуксии са по-нежни и капризни, но това не е точно така. Стига да са здрави, растенията могат да преживеят много зими. Отглеждането им не се различава много от това на обикновените саксийни сортове. Доказано е, че трифила преживява успешно зимния покой при 2-5 градуса и подържане на влажен субстрат.

Трилистната фуксия понася повече слънце от останалите и цъфти значително по-обилно от тях. Растенията достигат до 75 см височина в зависимост от сортовите особености. Цъфтежът им започва през летните месеци и продължава докато температурите не паднат драстично. Тогава се обезпаразитяват и прибират.

Любопитни факти

снимка gardenfocused.co.uk
снимка gardenfocused.co.uk

Обичките цъфтят на млади клонки. Следователно, колкото повече растат, толкова повече цветове ще радват окото.

Точно затова се препоръчва през пролетта стъблата да се подрежат до десетина сантиметра над почвата, за да започне разклоняване от основата. Прищипването на връхчетата сещо се препоръчва с цел сгъстяване на храстчето.

Плодчетата, които се формират след прецъфтяване и опрашван, са ядливи, но не са най-вкусното нещо на света. Някои дори нямат вкус, но от тях може да се приготвят сладка и конфитюри, а захарта значително поправя липсата на вкус.

Размножаването на обичките става лесно чрез вкореняване на зрели и зелени резници, докато семенното се прилага рядко и само в селекцията.

Въпеки сравнително лесното отглеждане, фуксията страда от много болести и неприятели. Превантивни третирания с пестициди, дори от домашен характер са от голямо значение срещу белокрилки, листни и памукови въшки, бръмбари хоботници, акари, ръжда, мана, сиво гниене и др.