На младата читателка, която ни попита какво ще кажем за срока на резитба и извършването ѝ през есента, ще дадем следния отговор:
Времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването.
При ранна резитба наесен те в известна степен се лишават преждевременно от листната си маса.
А в това време оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил.
По тази причина, ако се прави всяка година ранна есенна резитба, растенията започват да отслабват, и добивът започва да става по-нисък.
Същите слабости се получават и при закъснялата зимна или пролетна резитба, която по традиция правим през февруари.
Тогава пък рискът идва от това, че може да е започнало напъпването.
Затова лозарският опит у нас сочи, че е най-добре резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада /но не веднага/ до сокодвижението.
Когато се отглеждат по системата Гюйо и се загрибват, резитбата се извършва по-късничко през есента.
Асмите, средностъблените и високостъблените формировки и въобще всички лози, които не се загрибват, се режат в края на зимата и началото на пролетта след силните студове.
Само в местности с опасност от късни пролетни слани е целесъобразно да се прилага по-късна резитба.
Какви са правилата за рязане
Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина.
Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка.
Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.
Коментари