На младата читателка, която ни попита какво ще кажем за срока на резитба и извършването ѝ през есента, ще дадем следния отговор:

Времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването.

При ранна резитба наесен те в известна степен се лишават преждевременно от листната си маса.

А в това време оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил.

По тази причина, ако се прави всяка година ранна есенна резитба, растенията започват да отслабват, и добивът започва да става по-нисък.

Същите слабости се получават и при закъснялата зимна или пролетна резитба, която по традиция правим през февруари.

Тогава пък рискът идва от това, че може да е започнало напъпването.

Затова лозарският опит у нас сочи, че е най-добре резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада /но не веднага/ до сокодвижението.

Когато се отглеждат по системата Гюйо и се загрибват, резитбата се извършва по-късничко през есента.

Асмите, средностъблените и високостъблените формировки и въобще всички лози, които не се загрибват, се режат в края на зимата и началото на пролетта след силните студове.

Само в местности с опасност от късни пролетни слани е целесъобразно да се прилага по-късна резитба.

Какви са правилата за рязане

Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина.

Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка.

Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.

Виждате последователно правилен, допустим и неправилен отрез, с 1 е отбелязан пътя на хранителните вещества, който трябва да знаем
Виждате последователно правилен, допустим и неправилен отрез, с 1 е отбелязан пътя на хранителните вещества, който трябва да знаем
Лозовият храст преди и след резитбата
Лозовият храст преди и след резитбата