Възможно ли е много мляко за къс интервал от време

И печеливше ли е отглеждането на млечни крави?

Доц. д-р Пламен Георгиев Тракийски университет

Отговорът на този въпрос е от изключителна важност за всеки фермер. И докато у нас едва ли някой прави истинска обективна равносметка на икономическите ползи от говедовъдството, то в развитите страни тези въпроси са обект на задълбочени проучвания от страна на цели институти, селекционни и областни служби по земеделие, сдружения и асоциации. И всичко това не е самоцел, а е предназначено за оказване на своевременна и ефективна помощ на животновъдите.

Дискутирайки тези въпроси и базирайки се на 5-годишни проучвания във ферми в Германия, д-р Анке Вранглер и Яна Хармс публикуват сензационни резултати, поместени в печата и различни интернет издания, и по-точно интернет изданието Nutztierpraxis aktuell.

Основната цел при селекцията и отлеждането на кравите е да се постигнат максимална пожизнена продуктивност а също и удължаване на експлоатационния период. За съжаление обаче съществува негативна генетична корелация межу изявата на определени желани функционални признаци (напр. млечност), погледнати през призмата на целите на селекцията, от една страна, и здравния статус на животните, от друга.

Сама по себе си продължителната експлоатация на една крава не е решаващ фактор за това дали тя ще донесе печалба, или не. Този факт е всеизвестен. Нерядко отглеждането на дадено животно е свързано повече с разходи, отколкото с приходи. Поради тази причина високата пожизнена млечност не е гаранция за голяма икономическа изгода

От една крава трябва да се получи много мляко за възможно по-къс интервал от време.

Това се доказва от проведените статистически изследвания. Така например, ако крава А има пожизнена млечност 93 994 кг, а крава Б - 93 860 кг, това не значи, че отглеждането на първата е било по-изгодно. Двете крави (с рекордна млечност) заемат първите места на проведена класация в Германия. Голямата разлика между двете животни идва оттам, че от първата това количество мляко е получено за 8, а от втората за 14 лактации! При направената цифрова равносметка се установява, че първата крава носи печалба в размер на 7 520 евро! Нещо повече, отглеждането на втората е свързано с 940 евро загуба.

Продуктивност за определен интервал от време

За да бъде намерен параметър, който да отразява обективно продуктивността и ползата за всеки определен интервал от време, е пресметната пожизнената продуктивност, съпоставена с по един средностатистически лактационен, експлоатационен и пожизнен ден.

Тези съотношения са най-оптимални в стопанствата, при които телета се продават още като малки, а за възпроизводството се купуват бременни юници. При тези ферми, пресметната за един експлоатационен ден като икономически резултат, продуктивността е най-оптимална. По-голямата част от фермите обаче сами произвеждат животните, с които попълват стадата си. В тази връзка разноските за селекцията и отглеждането трябва да бъдат извадени от общия приход при отглеждане на животните. След като се приспаднат амортизационните отчисления, едва тогава може да се говори за печалба. В тази връзка за по-голяма точност и постигане на по-обективни резултати, за изчисляване на печалбата в повечето предприятия трябва да се има предвид продуктивността, пресметната за един пожизнен ден. Първоначално за по-голямата част от фермерите тази величина е непонятна, въпреки че тя е включена във възприетите изисквания. Накратко фермерите в Германия не искат да приемат истината, макар че тази формула за изчисляване на ефективността от отглеждането на кравите от дълго време се използва в Швейцария.

Праг на печалбата

Вероятно мнозина си задават въпроса каква трябва да бъде млечността, от каква възраст или от коя лактация всъщност кравата вече носи печалба. В зависимост от конкретните условия във фермата тези величини са много специфични и различни. Първоначално трябва да се сумират разходите за отглеждане на подрастващите и попълване на стадото. И оттук започва дилемата. Кой всъщност знае колко му струва бременната юница в момента преди отелването, когато е произведена от самия него. Ако тя се закупи като такава, то тогава равносметката е значително по-лесна. При направени изчисления в Германия е установено, че тази сума възлиза на около 1500 евро.

Началното капиталовложение всъщност е по-малко, ако в приходната част се калкулира и кланничната цена на всяка крава, възлизаща средно на около 600 евро. В този случай изходната цена на бременната юница ще е около 900 евро (отразено на графиката непосредствено след началото на първата лактацията). Сухостойният период естествено носи само разходи. В повечето ферми прагът, след който би започнало да се печели от животните, е краят на 3-ата, дори и 4-ата лактация.

Изследвания за изчисляване на продуктивността, отнесена към един пожизнен ден

Тъй като повечето крави въобще не достигат тази възраст (виж табл.), са проведени изследвания, които отразяват средния ежедневен праг на млечност, под който отглеждането на животното носи загуби. За тази цел са изследвани общо 6 200 крави от 4 ферми за период от 5 години. Пожизнената млечност е пресметната, като количеството на пожизнено издоеното мляко се раздели на броя дни през целия живот на кравата. За периода от 4 години средната млечност за един пожизнен ден се повишава от 8 на 11,4 кг. На базата на направените изчисления е установено, че е икономически изгодно да се отглеждат крави със средна млечност 15 кг на един пожизнен ден! Излиза, че включените в изследването ферми не могат да достигнат границата, над която се говори вече за печалба. Счита се, че и в бъдеще тя няма да бъде достигната, така че вложеният капитал да донесе печалба или компенсиране на пропуснатите ползи (лихви).

Какви са перспективите и как да се постигне среднодневна млечност от 15 кг

И кое е характерното и отличаващо кравите, при които отглеждането носи икономически ползи

За да се отговори на тези въпроси, би трябвало да се анализират разликите между кравите с висока дневна пожизнена млечност (15-20 кг) и тези с ниска продуктивност (5-10 кг) във взаимовръзка с възрастта на първо отелване, лактационна продуктивност, продължителност на експлоатация и устойчивостта на лактацията.

Във връзка с така представения материал биха могли да се зададат следните няколко въпроса и да се коментират данните, отнесени към нашата действителност, за всяка една ферма.

Първият е:

Изкупната цена на млякото - в Германия се движи около 27-30 евроцента.

И още:

Колко е средната експлоатационна продължителност на кравите?

Каква е първоначалната цена на юницата по време на първото отелване?

В какъв размер са капиталовложенията за отглеждането й до този момент?

Вероятно в ценово отражение този показател е по-благоприятен за нашата страна.

Ако всеки фермер изчисли средната продуктивност за един пожизнен ден, какви стойности ще се получат? Крайно време е и у нас да се изчислява този показател, а не среднодневната млечност през лактацията. По този начин ще се калкулират и загубите при отглеждането на подрастващите животни, и сухостойните периоди.

Нерядко отглеждането на една крава (и приплодите) е свързано повече с разходи, отколкото с приходи

Данните от таблицата важат само в случаите, когато кравите се заплождат своевременно след отелването. При прекалено удължаване на междуотелния период (вследствие заболявания или безплодие) посочените данни ще имат съвсем други измерения. Условията във всяка ферма са уникални. Независимо от това, безспорен остава фактът, че за да се печели от крави, е небоходимо да се направят сериозни първоначални инвестиции (сгради, под и подово покритие, съоръжения, фуражна база и др.). Така се гарантира здравето, правилното развитие, високата продуктивност и продължителния експлоатационен живот на бъдещите обитатели.