Пчелите събират цветния прашец, кацайки от цвят на цвят, като едновременно с това осъществяват опрашването на растенията. Прашецът се полепва по тялото и крачката на пчелите, които, овалвайки го в мед, нектар и слюнчен секрет, правят топчета с тегло 5-6 милиграма, съдържащи около 100 000 поленови зърна, обясняват професионалните пчелари на nbps.press.bg.

После ги поставят в “кошничките”, намиращи се на задните им крачка. Пристигнали в кошера, пчелите слагат поленовите топчета във восъчните килийки. Там други пчели ги притискат с главите си и ги обогатяват с нови количества мед и слюнчени секрети.

И когато 2/3 от вместимостта на килийките се запълни с прашец, пчелите го заливат отгоре с мед.

В така складирания прашец протича млечнокисела ферментация, в резултат на което се получава млечна киселина. От друга страна, под действие на глюкооксидазата от слюнчените секрети на пчелите се образува водороден прекис, който заедно с млечната киселина предпазва прашеца от развитието на микроорганизми и плесени, т.е. го консервира. По такъв начин цветният прашец се превръща в добре съхранен "пчелен хляб", т. нар. перга.