Няма единно мнение за възрастта на отбиване на зайчетата и за точния брой дни. Но има общи препоръки и индивидуален опит. Безусловно е, че може да се отделят зайчетата от майка им, когато е налице пълно подсигуряване на малките с фураж и с място, където да живеят, а млечните им зъби вече частично са сменени. Тази възрастова граница не може да бъде по-ниска от 24 дни.

Лактацията на зайкинята без принудително отнемане на потомството й продължава 12 седмици. Обикновено самките не хранят зайчилото си през целия този период и когато малките станат на 30-45 дни, зайкините се разгонват или дори се покриват повторно.

И така коя е оптималната възраст за отбиване на зайчетата?

На 17-дневна възраст малките за първи път опитват да си хапнат нещо от фуража на майката. Това се обяснява с това, че зайчетата имат колективен инстинкт и ядат онова, което е привична храна на майка им.

На 24-дневна възраст на зайчетата вече не им е необходимо толкова мляко, колкото на седмица или две.

А след 30-дневна възраст вече имат намалена потребност от млечно подхранване.

От физиологична гледна точка отбиването може да стане на 24-дневна възраст, но обикновено тогава зайчетата са доста слаби

Затова някои ги отбиват на 28-дневна възраст.

Навършилите 30 дни зайчета може да се хранят безопасно с комбинирани фуражи и растителна храна. Средното тегло на тази възраст в зависимост от породата е 500-700 г.

Опитни зайцевъди твърдят , че отбиването на зайчетата на 35-40-ия ден е по-щадящо и животните са по-здрави и едри. Затова именно този срок на отбиване се приема за оптимален.

Някои практикуват и т.нар. бройлерно отбиване - след 60-70-ия ден.

Най-рисково е храненето на току-що отбитите зайчета
Най-рисково е храненето на току-що отбитите зайчета