Алма Давидова

Перспективите за селското стопанство за периода 2019-2028 г. представиха в съвместен доклад Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

Той съдържа прогноза за следващите 10 години за пазарите на селскостопански и рибни продукти на национално, регионално и глобално равнище.

Световното търсене на селскостопански продукти ще нарасне с 15% през следващото десетилетие, докато растежът на селскостопанското производство ще се увеличава малко по-бързо, в резултат на което цените на основните селскостопански продукти ще останат на или под сегашните нива отчитайки инфлацията.

"Глобалното земеделие се превърна в много разнообразен сектор с широк спектър от дейности, вариращи от малки ферми до големи мултинационални корпорации", пишат в доклада генералният директор на ФАО Хосе Грациано да Силва и генералният секретар на ОИСР Ангел Гуриа в предговора към доклада.

Заедно с осигуряването на храна, добавят те, днешните фермери "са важни пазители на околната среда и производители на възобновяема енергия."

Докладът твърди, че увеличените добиви и интензификацията на производството, дължащи се на технологичните иновации, ще доведат до увеличаване на производството дори ако площта на обработваемата земя остане непроменена.

В същото време се очаква, че преките емисии на парникови газове в селското стопанство ще нараснат с около 0,5% годишно през следващото десетилетие, под нивото от 0,7% през последните 10 години и под очакваните темпове на растеж на производството, което показва намаляване на интензивността на въглеродните емисии.

В същото време възникват нови предизвикателства в допълнение към обичайните рискове, пред които е изправено земеделието.

Те включват търговски напрежения, разпространение на болести по култури и животни, нарастваща устойчивост на антимикробни средства, регулиране на новите методи за размножаване на растенията и все по-екстремни климатични явления.

Неизвестни фактори са също промени в диетичните предпочитания, както и политически отговори на смущаващи глобални тенденции в затлъстяването.

Не на последно място са и нарастването на населението и урбанизацията и начина на живот.

В света се очаква потреблението на зърнени храни за храна да нарасне с около 150 млн. тона през прогнозния период, т.е. с 13%, докато по-голямата част от този растеж ще бъде в дела на ориза и пшеницата.

Най-съществен фактор в прогнозираното нарастване на потреблението на основни хранителни продукти е растежът на населението, който се очаква да бъде най-бърз в Африка на юг от Сахара и Южна Азия.

"За съжаление в най-нуждаещите се региони се очаква бавен растеж на доходите и следователно леко подобрение на техния хранителен статус", предупреди заместник-генералният директор на ФАО за икономическо и социално развитие Максимо Тореро:

"Резултатите показват общо намаляване на недохранването; с настоящите темпове на подобрение обаче няма да можем да постигнем целта на "Нулевия глад" до 2030 г. "

"Прогнозата ясно показва, че търговията е от решаващо значение за глобалната продоволствена сигурност", каза Кен Аш, директор на ОИСР за търговията и селското стопанство. "Регионите, които преживяват бърз растеж на населението, не са непременно тези, където производството на храни може да бъде увеличено по устойчив начин, така че е важно всички правителства да поддържат отворени, прозрачни и предсказуеми пазари на хранителни продукти."

В доклада се посочва, че се очаква потреблението на захар и растителни масла да се увеличи, което отразява настоящата тенденция към производство на готови и преработени храни, особено в много бързо урбанизиращи се страни с ниски и средни доходи.

В същото време опасенията за здравето и благосъстоянието вероятно ще принудят много страни с по-високи доходи да намалят консумацията на червено месо и вредни мазнини.

Освен това се прогнозира, че търсенето на фуражни култури ще надхвърли растежа в животновъдството в страни, където животновъдният сектор преминава от традиционни към търговски производствени системи. В същото време се очаква използването на селскостопански продукти, като суровина за производството на биогорива да нараства главно в развиващите се страни.

Темпът на растеж на търговията със селскостопански и рибни продукти през следващото десетилетие ще се намали с около 1,3%. тъй като се очаква забавянето в растежа на световното търсене на внос.

Що се отнася до износа, предвижда се Латинска Америка и Европа да увеличат продажбите си на външните пазари.

Специален преглед за Латинска Америка

Тази година докладът съдържа специална глава за Латинска Америка и Карибите, регион, който представлява 14% от световното производство и 23% от световния износ на селскостопански и рибни продукти - до 2028 г. този дял ще се увеличи до 25%.

Въпреки впечатляващия растеж, регионът е изправен пред постоянни предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, тъй като много домакинства не могат да си позволят да купуват необходимата им храна.

Регионът също е изправен пред нарастващи проблеми с недостига на природни ресурси. Осигуряването на по-устойчив и приобщаващ бъдещ път на растеж на селското стопанство ще зависи от промените в храненето, социалната защита и опазването на околната среда, както и от подкрепата за препитание.

Регионът има огромни възможности за растеж, позволявайки му да произвежда питателни плодове и зеленчуци, които предоставят на малките земеделски производители възможност да произвеждат повече възможности и по-здравословна храна.

В доклада се отбелязва, че целенасочените политики могат да помогнат на земеделските производители и потребителите да се възползват от тези възможности, като същевременно защитят природните ресурси на региона.