А в края на лятото и началото на есента много често се случва да се извърши кражба от едни пчели в кошерите на други. Това поведение се засилва от недоимъка на храна и от слабостта на нападнатите семейства. Тези явления са описани в книгата „Пчела и кошер” от Лоренцо Лангстрот, преведена на български от Г. Гергов през 1926 г. Извадки от българското издание предлагаме по-долу. Когато няма беритба, пчелите са тъй разположени да се крадат едни други, че ако пчеларят не вземе най-големите прадпазни мерки, ще изгуби може би няколко от най-добрите си кошери.

Желанието за кражба се проявява само когато няма беритба, защото пчелите предпочитат много повече пресния нектар на цветовете. Това е вярно, защото през един ден от главната паша човек може да остави на открито съд с мед, без пчелите да се приближат до него. Но ако остави същия съд при липса на паша на нектар, той ще бъде покрит с пчели за  няколко минути.

Опитният пчелар лесно познава кога има кражба в пчелина. Пчелите хвърчат навсякъде, като търсят по кюшетата и цепнатините на кошерите място, където да се вмъкнат.

Когато кражбата се е развила, човек чува едно общо бучене и пчелите от всички кошери са твърде разположени да жилят. Крадците излизат от кошерите си още от зори и често продължават толкова късно, че мъчно могат да намерят входа на жилището си. Някои прекарват даже нощта в кошера, в който крадат.

Когато пчелите крадци са станали господари на един кошер, всякакви опити да бъдат спрени, било като се затвори кошерът, било като се отнася на друго място, ако човек не се залови добре да го направи, е често по-вреден, отколкото, ако ги остави да довършат работата си. Защото въздухът ще се напълни скоро с раздразнени пчели, които ще нападат с бясна ярост съседните кошери. При тези обстоятелства и най-силните кошери понякога са победени и хиляди пчели загиват в ожесточените битки.