Семена от соя, отгледана на 5 км от централата, съдържат 3 пъти повече аминокиселината цистеин, имаща детоксикиращи свойства
Може би много хора си представят това, което е останало след експлозията на реактор №4 в Чернобил, като гола и безлюдна пустош. Но замърсената зона от 2600 квадратни километра днес изцяло е в ръцете на природата.
Улиците на Припят - призрачният град, намиращ се само на 3 километра от мястото на катастрофата, са изоставени, но не и пусти. Дървета, храсти и лиани са се заселили във всяка възможна пролука.
Флората избуява с пълна сила, но може би най-изненадващо е бързото възстановяване на числеността на бозайниците, обитаващи горите. Броят на елените, сърните и глиганите в Беларуската част от замърсената зона днес е близък до този на 4 други природни резервата, намиращи се извън нея, а пък числеността на вълците е дори 7 пъти по-висока. Свой дом там намират множество птици, лосове, рисове, язовци, мечки, лисици, а дори и бобри, диви коне и зубри.
Непосредствено след експлозията обаче е имало голям спад в числеността на декомпостиращите микро- и макроорганизми в горите, намиращи се в близост. Най-известанта от тях е Червената гора, населена с борове с потъмнели иглички, които години наред не се разграждали.
Много от дърветата тогава били повалени и погребани от екипите, отговарящи за почистването. Почвата там все още остава едно от най-силно замърсените с радиация места, но боровете вече се изместват от широколистни дървета, успяващи да се справят с високите нива на радиация. Растенията и в други зони изглежда са открили начин да живеят в трудните условия.
Учени от Академията на науките в Нитра, Словакия, искали да узнаят
как тези растения са се научили да оцеляват
във високорадиактивна среда, изучавайки молекулярните механизми на адаптацията им.
Екипът избрал място, намиращо се само на 5 километра от атомната електроцентрала. Там те засяли семена на соя. Същите семена засяли и на 100 километра разстояние, където нивото на Цезий-137 било 136 пъти по-ниско.
След няколко месеца анализирали зърната от получената реколта и
открили промени в протеините
на отгледаните близо до централата растения, обясняващи оцеляването им при постоянно наличие на радиационно излъчване. Това откритие би могло един ден да доведе до създаването на устойчиви растения или дори такива, допринасящи за очистването от радиоактивно замърсяване.
Събраните семена от отгледаните растения изглеждали странно още преди самия анализ. Те били наполовина по-малки и поемали вода по-бавно, спрямо незасегнатите от силното облъчване. В състава си съдържали 3 пъти повече аминокиселината цистеин, имаща детоксикиращи свойства. Нивата на бетаин-алдехид дехидрогеназата им били с 32% по-високи, като на това се дължал сравнително ниският брой на възможните хромозомни аномалии.
При растенията важи правилото ”Или се адаптираш, или умираш”, тъй като нямат способността да се преместват при по-добри условия. Според екипа,
механизмите за приспособяване
датират отпреди минилиони години,
когато първите форми на живот започнали да еволюират при наличие на естествени нива на радиация, които тогава били по-високи от днешните.
Растенията от опита успели да се защитят, но учените искат да разберат и дали тези промени в механизмите им биха се предавали във всяко от следващите поколения. За това те планират да заложат 4-годишен опит за да продължат своето проучване.
Коментари