Очаква се в края на юни да се жъне ечемик
Галя Събева
Близо 5 млн. тона зърно се очаква да се приберат след около месец, когато ще стартира жътвата на пшеница.
Добивите ще бъдат от 300 до 800 кг/дка, прогнозираха учените от Добруджанския земеделски институт по време на традиционния открит ден, който събра фермери, учени и представители на агробизнеса.
Въпреки трудната година пшеницата успя да се стабилизира и всички са в очакване на жътвата. Дъждовете, които паднаха през месец май, дойдоха точно навреме. Ако бяха закъснели с още една седмица, просто нямаше да има посеви, заяви проф. Иван Киряков.
Според него посевите в момента са в отлично състояние, във фенофаза млечна зрялост. Има достатъчно влага, което предполага стабилизирането им и съответно добри добиви.
Те ще зависят обаче и от това кога е поникнала пшеницата - дали есента или през пролетта, до каква степен на различните места е братила, и дали засушаването през зимата не е довело до отпадане на продуктивни братя.
Така че добивите ще бъдат различни и ще са повлияни още и от приложената агротехника, и от типа селекция, категоричен е ученият.
Той казва, че засушаването точно по време на братене и начало на вретенене е по-опасно за сортовете с висока братимост. Важен е броят на класоносните стъбла на кв. метър, затова смята, че тези сортове ще дадат и 700-800 кг/дка на някои полета, но до 300-400 кг/дка на други ниви.
Селекцията на Добруджанския земеделски институт бе другата обсъждана тема от фермери и специалисти.
Тя е насочена предимно към сортове, осигуряващи добив от централния клас. Затова очакванията са при българската селекция добивите да бъдат по-стабилни.
Там, където пшеницата е поникнала още през есента, е успяла да се вкорени навреме и да понесе зимното и пролетното засушаване.
Ако земеделските стопани са си свършили навреме работата, добивите могат да стигнат до 800 кг/дка, но не навсякъде, предупреждава професорът.
Тази година при пшеницата са се появили и болести като кафява и жълта ръжда, и брашнеста мана.
Споредпроф. Киряков, който е специалист-фитопатолог, и самите ние помагаме за по-бързо и по-динамично развитие на тези процеси, като настаняваме сортове от западна селекция и всичките с устойчивост на една и съща основа.
Той припомня, че преди 5-6 години, когато навлезе западната селекция, тя беше много устойчива, но заемаше само около 1 млн. дка, докато българската - 9 млн. дка. Но с навлизането на западната селекция, популациите се промениха.
Устойчивостта не е постоянно понятие изтъкна още проф. Киряков.
Според него проблемът е и в това, че земеделските производители често започват да пръскат без значение дали има болести, или няма. Те не смогват да обиколят всички полета, и много често практикуват да пръскат превантивно, понякога и без посевите да се нуждаят от това.
Според фитопатолога много от тези болести всъщност са от абиотичен стрес.
Мисля, че е крайно време земеделските стопани да проумеят, че има работещи институти в България и да знаят, че те без заплащане могат да получат навременна информация. Ние не продаваме препарати, ние не сме заинтересовани, ние правим наука, казва още професорът.
Що се отнася до цените на зърното, те се определят от най-големите страни-производителки на пшеница в света -Украйна, Русия и Канада.
Тъй като жътвата у нас е две седмици преди останалите страни в Черноморския басейн, въпрос на решение е какво ще предприемат земеделските стопани у нас - дали да изчакват или веднага да продават зърното.
В Русия и Украйна се очакват много високи добиви, показват прогнозите на анализаторите, цитира ги проф. Киряков, а това неминуемо ще даде отражение върху цената на зърното.
У нас се очаква реколта от порядъка на 5 млн. тона
Дано да няма обилни валежи или градушки, защото от тук нататък те могат да създадат проблеми, изрази опасенията си ученият.
Прибирането в Добруджа ще започне малко по-късно от обичайното през юли. 1,3 млн. дка са площите с пшеница в областта. Жътвата на ечемика се очертава да стартира около 25 юни.
По време на традиционния открит ден бяха представени над 40 сорта зърнено-житни култури.
Базови семена се предлагат от 16 сорта обикновена зимна пшеница, 5 сорта твърда пшеница, 5 сорта тритикале, 2 сорта ечемик.
От няколко години българската пшеница набира сериозна популярност в съседни страни. Реализират се семена от мека, твърда пшеница и тритикале в Турция, където вече има български сортове, регистрирани в сортовата листа на южната ни съседка, каза директорът на ДЗИ доц. Илия Илиев.
Той уточни, че до 20% от семената там трябва да са купени от местни фирми.
Институтът продава там базови семена, регистрирани в сортовата листа на Турция, които после се размножават от турските фирми до С1 и С2 и така стигат до техните производители, дообясни директорът.
През миналата година са направени и първите стъпки, т.е. първите малки продажби и в съседна Гърция.
Търсенето в южните ни съседки е предимно на пшеница с високи хлебопекарни качества.
В института обясниха още, че днес тенденциите са към внедряване на нови технологии и същевременно обогатяване на селекцията, за да отговорят на съвременните изисквания на земеделските производители. Това каза проф. Елена Тодоровска от Селскостопанска академия, която също разгледа полетата с житни култури в Добруджанския институт.
Тя изтъкна, че науката и селекцията са в състояние да дадат необходимото на нашия пазар и на тези, които търсят качествено зърно. Обединявайки усилията на селекционерите, молекулярни биолози и с други колеги от БАН, ще можем да отговорим на тези изисквания и да издигнем селекцията на ново ниво, изтъкна още проф. Тодоровска.
Денят на отворени врати беше част от събитията, посветени на 90 г. от рождението на българския селекционер Тодор Рачински, създател на 22 сорта пшеница. Пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда у нас. Пръв създава и внедрява нискостъблени сортове пшеница с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане.
Използва нови генетични източници за устойчивост срещу болести и за повишаване на качеството на зърното. Благодарение на труда му българската селекция става фактор от световна величина. От 1963 г. до кончината си през 1980 г. е селекционер и директор на института.
Коментари