Нова наредба ще каже какво е кренвирш по БДС и какво е екстра качество в месните продукти

До края на юни ще завършат проверките на всичките 288 къщи за гости

Това е постоянна битка - от една страна, са бенефициентите, които нямат това качество, но искат да бъдат такива, от друга страна - държавата

И ловците, и хората, които отглеждат в т.нар. заден двор, трябва да спазват мерките за биосигурност. Ще сме безкомпромисни.

Държавата ще стимулира застраховането срещу природни събития и катаклизми, казва министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. С нея разговаря Девора Недялкова

- Отскоро отново сте министър на земеделието. Къщите за гости бяха първото, с което се захванахте. Какво показват проверките досега, госпожо Танева?

- За мен не е нова работата, а това министерство се характеризира с доста натоварено ежедневие.

Темата с къщите за гости е чувствителна за това кой и как е ползвал европейските средства. Очевидно има степен на недоверие колко прозрачно и справедливо са изразходвани те. Ние трябва да отговорим на този обществен интерес, на съмнението и въпросите, които задават хората.

Всичко трябва да е открито и публично. Това беше политиката ми в първия мандат, ще е и сега. Всичко, което не представлява лични данни, трябва да бъде предоставяно на обществото. Мярката за къщите за гости е добра, прилага се в райони за алтернативен, селски туризъм, вероятно с нея и много семейства са осигурили препитанието си. Но очевидно има и заобикаляне на правилата.

Направих две неща. Първо, подходът за местните инициативни групи (МИГ) е много добър. Чрез него се прилагат мерки за развитие на селските райони и в другите членки на ЕС чрез него се усвояват по-голямата част от бюджета на програмата за селските райони. В България близо 17% от този бюджет се усвоява така. Бяха подкрепени 14 проекта, които вече са одобрени от управляващите органи на МИГ, чакаше се одобрение и договориране с държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). Така няма да има и капка съмнение в експертите и в обществото. Проверките на тези проекти приключват в понеделник. Резултатите са публични, има видеа в реално време във фейсбук. Всеки, който ги е следил, ще види, че в тях има много добри идеи.

Втората тема са проверките на къщите за гости, финансирани по старата програма от 2007-2013 г. Голяма част от тях все още са в мониторингов период. Възложила съм на екипи от фонд “Земеделие” и от министерството проверки на всички къщи за гости от стария период. Това са 288 къщи, а проверките трябва да приключат до края на месеца. По европейския регламент извадката за проверка трябва да е между 1 и 5% от проектите, при къщите за гости тя стана 18%. Но сега абсолютно всички ще бъдат проверени.

- Какво ще се случи с тези къщи, които вече са извън 5-годишния мониторингов период?

- Ние не можем да им правим проверка, защото задължението вече е изтекло, свободни са да правят каквото желаят с тези къщи. Но нищо не ни ограничава, ако ние имаме съмнение и данни за измама, те да понесат отговорност.

- Ще се налагат ли санкции?

- Там, където бъдат открити нарушения, ще обявим публично. Ще бъдат издадени съответните административни актове според степента на нарушенията.

- Допускате ли възможността един бенефициент да върне 100% от получените пари?

- Допускам, разбира се. Ако къщата не се ползва по предназначение, а за лични нужди, което е най-тежкото нарушение, санкцията е 100%. Моето твърдо убеждение е, че тези проекти в голямата си част ще се ползват като къщи за гости и се надявам проверките да покажат това.

Тези 134 проекта, които бяха за надграждане на къщи за гости, бяха излъчвани на живо, имаше огромен интерес от медиите. Проверките ще покажат има ли злоупотреби, но и ще покажат, ако има слабости, къде са и как да бъдат отстранени и дали този вид дейност дава възможност на семейства да остават в селските райони.

- Практиката показва, че дори и един проект да е според правилата, след това може да смени предназначението си. Дотук ли смятате да спрете с проверките?

- Проверките се извършват така, както ни задължава европейското законодателство - на принципа на анализа на риска, на извадки, там, където има съмнения за измами. Анализът за изпълнението на програмата ще ни позволи в новия програмен период да заложим условия, които да отговарят на очакванията на обществото, на икономическите цели, които търсим. Всичко това ще бъде заложено в новата обща селскостопанска политика. Най-важното е да не компрометираме инструменти, които могат да бъдат добри и за селските райони, и за хората, които живеят там, и за хората, които обичат този вид туризъм. Трябва да положим усилия, да видим къде е проблемът и да го отстраним.

- Очаквате ли да има дела от отделни лица към ДФЗ за отмяна на наложените санкции след решението на ВАС?

- Да, очаквам. Това е постоянна битка - от една страна, са бенефициентите, които нямат това качество, но искат да бъдат такива, от друга страна - държавата. Има постоянна битка за тези пари, това е истината. Използват се всякакви способи, всеки защитава интереса си. Това е нормално, натискът върху министерството на земеделието винаги е бил огромен по отношение на програмата за развитие на селските райони.

Средната удовлетвореност от последните приеми на програмата е между 25 и 30%. Всички останали са неудовлетворени бенефициенти, които са дали пари за подготовка на тези проекти, за консултанти. Всеки, който е недоволен, има съмнения. Моята воля, желание и действия, които правя, е всичко, което не е лична информация, да бъде публично.

- Как ще се избегнат подобни практики през следващия програмен период?

- Категорично ние ще наслагваме нови правила, така че средствата да се ползват за подобряване дохода на земеделските стопани. Ще работим за създаване на условия в селските райони за развитие на неземеделска дейност в селските райони и за условия, които биха позволили на хората да остават и да живеят там. За следващия програмен период процесът сега започва, тепърва ще се работи по него.

В момента, независимо от обвиненията за увеличаване на административната тежест, ще насложим тези правила. Всяко правило за допълнителни проверки или документи ще бъде включено, щом нашият манталитет не е узрял да следва философията на един законодателен акт.

- Ще има ли и други промени, например при схемите за обвързана подкрепа, където също имаше недобри практики?

- Дебатът предстои, тъй като сме в кампания за заявяване на подпомагането за тази година. Миналата година през август е имало промени по схемите за обвързана подкрепа. От встъпването ми в длъжност сме провели консултативни съвети - по животновъдство и със сектора на плодовете и зеленчуците. Навсякъде земеделските производители предложиха да има допълнителни правила за контрол, за да може средствата да се ползват по предназначение. А не, каквито практики има - да се регистрират земеделски производители, чиято основна цел е получаването на субсидия, а не развитието на земеделска дейност.

- Производители твърдят, че ситуацията с тиквите се е повторила миналата година, но с картофите. Има ли прекалено висок интерес към някоя нова култура, който буди съмнения?

- Аз бях министърът, който изключи тиквите и орехите от схемите за обвързана подкрепа. Радостната новина сега е, че изкривяванията в мащаба, както беше с тиквите и орехите, липсват в която и да е култура.

- Но изкривявания има.

- Ще направим публичен анализа и от него се вижда, че към определен вид култури има засилен интерес. Такива са например лукът, морковите и чесънът. При картофите дори няма толкова голям ръст според предварителните данни. Подкрепата и размерът на бюджетите трябва да се определят с единен подход, а не според това кой какво харесва. Пак казвам: манталитетът е такъв, че все се гледа отнякъде да се вземат пари. Поради това ние сме винаги в положение да измисляме нови правила за контрол. Винаги опитът учи, но все пак със сигурност сегашната ситуация е по-добра, отколкото беше, особено с тиквите.

- Кои очаквате да са измененията в следващия програмен период и изобщо в Общата селскостопанска политика?

- Стратегическите планове ще обхващат и първи стълб - за директните плащания и пазарните мерки, и втория - ПРСР. Това е нещо изключително добро. И сега в решенията си в министерството се съобразяваме с хоризонталните политики, за да е справедливо управлението на ограничените национални ресурси, с които разполагаме. В предстоящия период тези стратегически планове ще бъдат приети с ясни индикатори и цели, които трябва да постигнем. Така ще има по-голяма свобода на страната членка да приложи програмата и ОСП спрямо националните специфики на земеделието. В настоящия период този инструмент може да се разбере най-лесно чрез схемите за обвързана подкрепа. Да, имаше изкривявания, но се подкрепи производството в други култури. Някои страни членки са против този инструмент, но за България той позволи да се подкрепят уязвими сектори със средства, които са немислими за държавния бюджет.

- Работи ли се по равносметката за ефекта от отиващия си програмен период и предишния? Тя е необходима, за да се подготви стратегическият план за новата ОСП.

- Срокът за подготовката му се удължи с една година с европейско решение. В момента от необходими четири слот анализа, първият е изготвен. Обявена е поръчка за изготвянето на втория. Те трябва да дадат ясна представа в какво състояние сме в момента и да определят целите, които ще търсим в новата ОСП чрез стратегическия план.

- Растат щетите от градушки, въпреки че се отвориха нови ракетни площадки. Смятате ли, че могат да се сближат позициите на земеделци и застрахователи, за да стигнат до приемливо решение?

- Аз не мога да кажа дали ще се намери консенсус между тях. Тази седмица поканих Асоциацията на застрахователите относно т.нар. закон за градушките, който не бе приет от парламента поради категоричното му отхвърляне от асоциацията на зърнопроизводителите. Там застрахователите не участваха като страна.

Нашата задача е да осигурим приемлив за всички страни модел за подкрепа в лицето на национална система за противоградова защита на всички обработваеми площи. Най-важното е, че държавата няма как да бъде застраховател. Държавата подкрепя и иска да стимулира застраховането срещу природни събития и катаклизми. Ние предпоставяме държавна помощ за сключване на застраховки.

- Тя обаче не се усвоява. Каква е причината?

- Това е въпрос на решение на земеделските производители. Не искам да препредавам мненията на страните, но очевидно слабият интерес показва, че те не виждат смисъл. Предоставяме помощта, защото моделът е такъв в Европа и по света. Държавата е дала през последните 3 години над 13 млн. лв., за да изгради система за противоградова защита с национално покритие. Но трябва да приемем законодателен акт, за да се споделят разходите между държавата и земеделските производители за издръжката на това предприятие. В развитите страни това обикновено го правят самите земеделски компании. Надявам се да стигнем до консенсус, за да може предприятието да заработи през следващия сезон. Това предприятие би позволило на застрахователя да си намали риска от такова събитие, щетите биха били значително по-малки. Този модел е от взаимен интерес на всички участници в тези отношения. В новата ОСП и националния стратегически план основен акцент ще е подкрепа на инструменти за риска в земеделието. В момента не можем да използваме този инструмент и бюджета му от близо 36 млн. евро вероятно ще прехвърлим по други мерки. Причината е, че няма сдружение на земеделските производители и фондове, в които да се събират вноските им, каквото е условието да ползваме тези инструменти.

- Друга тема, която не е приключила, е за идеите за задължителни стандарти за основните храни. Кренвиршите например да са от поне 50% месо. Смятате ли да работите в тази посока?

- Продължава се работата в тази насока, подготвя се наредба за съдържанието на месото в различни месни продукти. Работна група изготвя промените, които определят какво може да е кренвирш по БДС, какво е екстра качество и т.н. Но потребителят трябва да избере, ние трябва да направим така, че на пазара да има всичко, което той желае. Ще въведем и понятие за свежи плодове и зеленчуци, с което ще гарантираме подкрепа за българското производство, а на потребителя, че с предимство ще може да избира български продукти в магазините.

- Ще влязат ли всички традиционни български храни в европейския регистър, след като с промени в закона бъде премахната националната защита?

- Всичко зависи от сдружаването на българските производители и инициативата им да подадат заявление в министерството да бъдат вписани в съответните регистри. Има сдружения за българското кисело мляко и българското сирене, текат процедури.

- В този период от годината животновъдите са най-внимателни предвид усложняващата се епизоотична обстановка в страната. Ще предприемете ли мерки за превенция, за да не се стига до миналогодишното умъртвяване на хиляди животни?

- Това че сме външна граница на ЕС, ни поставя в риск относно епизоотичната обстановка. Без съмнение българските ветеринарни служби са компетентни.

- Каква е ситуацията с африкансата чума по свинете, откривани ли са скоро заразени животни?

- Извън откритото миналата година огнище в Тутраканци няма регистрирано друго. Но има единични случаи. В момента има разговори с представители на научните среди. Обсъждат се различни теми, щом се налагат ограничения, ще се въвеждат, защото превенцията е най-доброто средство. И ловците, и хората, които отглеждат в т.нар. заден двор, трябва да спазват мерките за биосигурност. Ние ще бъдем безкомпромисни.

CV

* Родена на 9 юни 1972 г. в Сливен

* Завършила е УНСС и Бургаския свободен университет със специалност “Право”

* От февруари 1995 г. до декември 1996 г. работи в частния сектор в сферата на земеделието

* През 2007 г. е председател на Общинския съвет на Сливен

* През 2009 г. е избрана за депутат от ПП ГЕРБ

* До 2013 г. е председател на Комисията по земеделие и гори, а 2013- 2014 г. е член на комисията

* От ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните

* От 10 май 2017 г. до 14 май 2019 г. е председател на Комисията по земеделие и храни и народен представител в 44-ото народно събрание.

* На 15 май 2019 г. е избрана за министър на земеделието, храните и горите от 44-ото народно събрание