1° C, облачно
Програмират се нови финансови инструменти за тях, обяви пред “Български фермер” Нивелин Ноев, финансов експерт от дирекцията по земеделие в ЕК
Диана Ванчева
Европейската комисия вече е набелязала за новия програмен период на ОСП след 2021 г. един много специален фокус, който със сигурност няма да бъде отменен.
Това е стратегическият акцент “млади фермери”. Набелязан е вече като основен за общността в следващите години, не само от ЕК, но и от държавите членки.
Не само това - той ще бъде задължителна част от бъдещите стратегически планове на държавите членки, имайки предвид, че почти всички от тях през тази година докладват, че демографският проблем не само хлопа на вратата, но е влязъл в къщата.
Новината за неотменния акцент съобщи пред в.“Бърлгарски фермер” Нивелин Ноев - координатор и експерт по финансовите въпроси в Главна дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК.
Според Ноев сформираните екипи на Еврокомисията, натоварени да правят изследвания в различните страни, имат за крайна цел да установят на база последващ анализ, как да бъдат максимално защитени бъдещите бенефициенти на общата аграрна политика за следащите 7 години след 2020-а.
През идните няколко месеца от ЕК ще излезем и с нов и много по-детайлен анализ, който да може се ползва в България от Министерството на земеделието, каза Ноев.
Той съобщи, че от досегашния, направен за 2018 г., в който е участвал с екип, се доказва, че на следващия етап на ОСП ще са необходими съвсем нови аспекти при финансиране на фермерите и държавите трябва да го предвидят отсега.
За младите собственици на стопанства Ноев казва, че сега е едва ли не краен срок да разработят по-гъвкави нови схеми и да ги предложат на държавите, за да влязат в стратегическия план.
В новата ОСП подкрепата за земеделските производители ще се изразява в директни плащания, инвестиции в нови стопанства и нарочно подпомагане за въвеждане на нови и повече на брой финансови инструменти, както и такива за управление на риска.
От проучване 2018 на ЕК в 24 европейски държави, интервюирани над 7000 фермери и 250 европейски банки, е изведен изводът, че най-голям проблем в агробизнеса е ниското ниво на печалба на стопанствата което е резултат на непрекъснато растящите разходи (всяка годин)/ на земеделските стопани и в същото време на оставащи на ниски равнища продажни цени на продукцията.
Банките са дали отговор, че именно това не им вдъхва доверие, за да отворят портфейлите си.
Но докато в ЕС нещата не стоят по един и същи начин в различните държави на север и юг, то у нас, отвсякъде погледнато, са доста по-тревожни.
Докато 27% от младите в Общността не могат да получат финансиране, а 25% се страхуват да го предприемат, то у нас в 96% от случаите банките отказват на младите финансиране, мотивирайки се с висок риск и невъзможността да се представят големи обезпечения. В ЕС това изправя над 50% от еврофермерите пред затворените врати на банките, за разлка от процента у нас.
Според анализа две трети от фермерите в ЕС предпочитат да инвестират в машини и технологии, а 40% имат остра нужда от оборотен капитал.
В България, въпреки че проектите на млади фермери са доста жизнени, това още не прави секторът по-жизнен и оптимистичен за банките.
С поглед към България
Поглеждайки в подробности към нашата страна и специално към общността на младите фермери, изпъкват няколко важни неща, казва координаторът по финансовите въпроси Ноев.
Според данните на ЕК към 2018 г. младите фермери у нас са 2,5 пъти повече от средното за ЕС, сравнено спрямо общия брой производители, което е невероятен потенциал, който трябва да се използва.
На второ място според статистиката в България все по-голям брой жени навлизат в сектор земеделие.
Но, когато стане дума за финансовите обезпечения на младите за кредит пред банките, тогава се констатира, че сме на светлинни години назад.
В България на младите изискват по 100% и 150% обезпечение, че и нагоре, като се стига до фрапиращи случаи с 200%, което е непреодолима бариера.
Докато в ЕС 25% от обезпеченията са под 50%, казва експертът
Това дава и отговор на въпроса защо родните банки отказват на фермери под 40 г. финансиране в 96% от случаите.
В ЕК, на база тези данни, се констатира, че това е един от най-големите проблеми за страната ни, причинен както от характера на финансовия пазар, така и от силния дефицит на кредит на доверие. Това би трябвало и може да се атакува само с европейски средства, казва експертът.
Според него в България се инвестират 1,5% от евросредствата за младите земеделци, и то повечето по втори стълб на ОСП. А е необходимо този процент да стигне до 4-6%, както в ЕС, и да даде шанс за развитие на сектора и на инвестициите и в първи стълб.
На евентуален въпрос за експертен съвет към бранша на младите в България
Ноев заяви, че в спешно трябва те да създадат работни групи, които да дискутират с МЗХГ бъдещите схеми, които ще предложат.
В новия програмен период за пръв път ще имат допълнително подпомагане и сега е моментът да се възползват.
Отсега да заявят в какво ще участват, какви агроекологични и други практики ще разработват, за да се отрази в стратегическия план и да получават от допълнителния доход, който ще им се полага за първи път.
Ново за стратегическия национален план
Ноев подсети, че в него управлението на риска ще е важен елемент, а застраховането - на следващо място, защото промените в климата ще стават по-сериозни.
А на финала - дали само младите фермери, дали и жените фермери, дали кредитните фондове за оборотен капитал или гаранционните фондове, или нещо четвърто и пето ще се избере като приоритет...
Всяка държава членка ще има свобода на избор как да ги подреди, но да е навреме, казва експертът.
Коментари