За целта отводката е на 3-4 пити с пчели, мед и запечатано пило, взети от друго семейство.

Същевременно гнеуздото му се стеснява и се затопля. Излишните и празни пити се изваждат. А в средата между питите с открито пило се оставя свободно място за рамката, на която ще се изграждат маточниците.

Осиротеният кошер се подхранва със сироп (по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед)- по една хранилка (600-700 г) в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите (незапечатените). Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени (свищеви) майки, докато от по-късно захранените личинки (на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата) не зависи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.