Разход от 18 евро за свиня-майка годишно гарантира рентабилността

Замърсени фуражи с микотоксини намаляват броя на живородените и отбити прасета

Проф. Д-р Уте Шнурбуш, Лайпциг, Хаген Росман

Както показва практиката, храната, заразена с микотоксини, може да доведе до значително 

намаляване на 

плодовитостта 

и продуктивността на отглежданите животни. Вредата не е единствено от очевидните и клинично проявени заболявания, предизвикани от големите дози микотоксини. Намаляването на плодовитостта може да бъде предизвикано и от продължителното и в малки дози внасяне в организма на вредните съединения. Отрицателно влияние оказват микотоксините зеараленон (Fusarium), дезоксиниваленон (DON), токсините Т-2 (Fusarium), и охратоксин А (Aspergillus,Penicillium). Тъй като са токсични за организма, те поразяват черния дроб и бъбреците, което се отразява негативно на цяла 

та обмяна на веществата, кръвообращението и на имунните процеси. Нито агротехническите мерки, нито контролът за съдържанието на микотоксини във фуражите може напълно да предотврати постъпването на тези вредни съединения в организма на животните.

Микотоксикозата  е доказана

Намаляват ли препаратите-адсорбенти отрицателното въздействие на микотоксините? Разбира се, направените опити в действащата ферма нямат претенциите за научно изследване. Но целта на стопаните била да проверят дали е възможно с помощта на подобни препарати да се подобрят показателите за плодовитост и възпроизводство при свине-майки, при които е имало проявена микотоксикоза.

Саксонската ферма "Кодерсдорф" има 2400 свине-майки с различен произход (местна селекция). При стартиране на експеримента от втората половина на годината за получаване на ремонтни животни се използва сперма от нерези на лицензирана племенна станция. И от началото на следващата година започват да се раждат хибридни прасета. Преди началото на опита в стадото е открита хронична микотоксикоза (DON, охратоксин А). Специалистите откриват в кръвта на свинете-майки микотоксини в количества, достатъчни за да се проявят вредните влияния. Те намаляват стойностите на показатели като големина на котилото, брой на живородените и отбити прасета в едно котило, тегло на отбитите след 3 седмици бозаене прасета. Намалява и млечността на свинете-майки. Открити са и отклонения от нормалните параметри, характеризиращи работата на черния дроб и бъбреците. При малките прасета през първата седмица след раждането се установява диария, предизвикана от клостридиум. Не помогнало и ваксинирането на свинете-майки.

Какво показват тестовете

Като адсорбент в свинефермата са използвали клинозан. В препарата влизат две активни вещества: специално обработен алуминиев силикат, адсорбиращ токсините, и екстракт от дрожди с високо съдържание на нуклеотиди. Те подпомагат възстановяването на тъканите (например клетките на черния дроб). В концентрация до 0,5% препаратът се прибавя към храната на кърмещите свине до 25-ия ден от бременноста и след 80-ия ден.

В междинния период от бременността клинозан не се дава на прасетата от финансови съображения. Експериментът се е провел в продължение на 14 месеца. Плодовитостта на свинете-майки се оценява в продължение на година и половина. През първите 6 месеца се отчита като контрола. За същия период се отчита и теглото на отбитите прасета. Освен това при 446 котила се регистрира и теглото на прасетата при раждането (110 котила без адсорбент и 336 такива, при които се прилага адсорбент).

Какви са резултатите? Категорично се доказва положителното въздействие на адсорбиращите препарати прилагани срещу микотоксините.

Броят на малките в котилата в периода от май до октомври през първата година нараснал средно с 1,8 прасета. Броят на жизнеспособните прасета в котилото също нараснал с 1,4, а броят на отбитите прасета - с 0,9. Броят на отбитите прасета във всяко котило на фона на използването на адсорбент се увеличава. Същото се отнася и за прасетата и за свинете-майки. Но при прасетата ефектът е по-силно изразен.

Ремонтни животни от нова популация

Увеличава се и броят на отбитите прасета от свиня-майка за година. Първоначалното ниво на този показател бил отчайващ - 23,3 и 23 съответна за първата и втората половина на една календарна година. В периода май-октомври стойностите достигнат до 25,8 прасета. От момента, в който на свинете-майки са започнали да дават адсорбент, броят на отбитите прасета нараства с 2,5 за година.

Увеличава се и млечността на свинете-майки което се отразява на теглото на малките в котилото в момента на отбиване. Когато едва започва прилагането на препарата, теглото на отбитите прасета нараства и тази тенденция се запазва до края на експеримента. Осреднените данни показват:

Теглото на котилото при отбиване е 55,5 кг и постепенно живото тегло нараства до 63 кг.

По време на експеримента по подобен начин нараства и средното тегло на отбитите прасета. То достига 6,05 кг, като минималното тегло 5,63 кг е измерено през летния период - преди да започне прилагането на адсорбента.

Рязко се увеличава и млекоотделянето при свинете-майки.

Преди началото на опита с приемането на адсорбент през първата седмица след опрасването някои двойки от цицките - предни, задни или в средата, били вяли и отделяли малко мляко. Освен това се открива и изменение в консистенцията на фекалиите на прасетата. Преди това изпражненията били сухи и твърди, особено при свинете-майки в крайната фаза на бременността и в кърмаческия период. По време на опита те постепенно стават по-меки и накрая се нормализират. В норма влизат и показателите на кръвта, включително и чернодробните ензими.

На фона на повишената млечна продуктивност се подобрява здравето и на малките: след въвеждането на комплексна ваксинация на свинете-майки вече не се наблюдава диария при малките.

Ползите при използване на адсорбенти на микотоксини

Проблемът с намалената продуктивност вследствие на хронична микотоксикоза, предизвикана от DON и охратоксин А, може да бъде решен.

Адсорбентът влияе на млечната продуктивност на свинете-майки. Освен това бързо се увеличава живото тегло на прасетата към момента на отбиването и броят на отбитите прасета в котилото.

4 месеца след началото на храненето с адсорбент се увеличава броят на прасетата в котилото и броят на живородените прасета. Тъй като опрасилите се в този момент свине-майки са започнали да приемат препарата на етап оплождане, може да се направи изводът, че намалява ембрионалната смъртност. Това води и до увеличаване на размера на котилото.

Пълното действие на адсорбента се проявява 6 месеца след началото на неговото прилагане. Продуктивността на свинете-майки се увеличава до година след началото.

Положителното действие на адсорбента се проявява в нормализиране на стомашната микрофлора. Може да се предположи, че той се свързва и с други вредни вещества в стомаха (амоняк, сероводород, биогенни амини).

Имайки предвид положителния резултат от проведения експеримент, германска свинеферма продължава да използва адсорбент. Разходите за това са 18 евро за свиня-майка годишно, което по думите на собствениците напълно се компенсира от повишаването на продуктивността.

Екпериментът доказва, че използването на адсорбенти на микотоксини подобрява здравето на прасетата и повишава имунитета им. И ваксинирането на свинете-майки отново започва да дава резултати.