Ефективното производство на яйца е свързано с оптималното функциониране на стомашно-чревния тракт на поголовието
Таня Демирова
Храненето на птиците в промишленото производство изисква оптимизация и това се отразява положително на здравословния статус на поголовието.
Съвременното хранене на домашните птици е много повече от простото осигуряване на хранителни вещества, които отговарят на изискванията за производителност. Целта е създаването на идеална бактериална екологичност на организма на поголовието, обяснява Карлос де ла Крус пред Poultry world.
Дажбата на птиците трябва да да стимулира храносмилането и усвояването на хранителни вещества, както и да балансира микрофлората и адекватния клетъчен имунен отговор.
Минималното прилагане на антибиотици в глобален мащаб открива нови възможности за подобряване на чревното здраве на кокошките носачки чрез храненето.
За да се задейства генетичният потенциал на птицата, храносмилателният тракт трябва да поддържа оптимална преработка и усвояване на хранителните вещества, свеждайки до минимум стомашно-чревните заболявания чрез стабилизиране и/или положително моделиране на микробната екология и създаване на ефективен клетъчен имунен отговор.
Чревни проблеми при производството на яйца
В промишлените ферми птиците са подложени на постоянен стрес (програми за ваксинация, дебекация, лечение и др.), което води до намаление в потреблението на фураж.
Освен това основно внимание се отделя на еднородността на стадото, теглото и половата зрялост на съответната възраст.
Развитието на чревната (физиологично и имунологично) и микробна екосистема често не се отчита. В някои случаи птиците системно се лекуват с антибиотици първите пет дни след пристигането им в птицефермата, когато техният храносмилателен тракт все още се намира в неразвито състояние, което се отразява негативно на създаването на правилен чревен микробиом, е категоричен Карлос де ла Крус.
Проблемите, присъщи на производството на яйца, в съчетание с физиологичния стрес, предизвикан от хормонални изменения, трябва да бъдат решавани, за да се получават висококачествени яйца. Но реалността е такава, че много кокошки-носачки боледуват от бактериален и некротичен ентерит, микробен дисбаланс и имат храносмилателни власинки с намалена дължина, което е свързано със намаляване на поглъщането на хранителни вещества и най-вече на минерали. В резултат на това се наблюдава увеличение на количеството напукани яйца и намалена яйценосност
Птицевъдите признават, че кокцидиозата е най-голямият проблем независимо от системата на отглеждане на носачките.
Стомашно-чревните проблеми са причина за 50% от заболяванията при кокошките носачки и за 40% - докато птиците растат.
Вторият по честота проблем са вирусните заболявания, свързани с дихателната система. А те могат да доведат до вторични бактериални заболявания и до намаляване на производителността.
Ако патогенните микроорганизми влияят на чревната функция, се получава не само имунен отговор, но и промяна в скоростта на преминаване на храната, храносмилането, секрецията на муцин (гликопротеин) и увеличаване на скоростта на "износване" на чревния епител
В резултат на намаленото потребление на фуражи се повишава потребността от хранителни вещества, тъй като те се насочват към укрепване на имунната система.
Енергията и хранителните вещества се изразходват за създаване на достатъчно силен имунен отговор на болестните поражения вследствие на нарушението на микробната екосистема, намаленото потребление и усвояване на хранителни вещества. Вследствие на това предизвикват ентерит и забележими производствени загуби.
Кокошките носачки могат да използват максимално потребените фуражи за производство на яйца, ако им бъде осигурено устойчиво състояние, когато микробиомът и чревният тракт са в симбиотично равновесие и благополучието и продуктивността на птиците не са ограничени от дисфункцията на червата.
Чревният тракт не само е основен орган за преработка и усвояване на хранителни вещества, той също така служи като първи защитен механизъм на екзогенни (външни )патогени, които могат да колонизират и/или проникват в тъканите на клетки-гостоприемници.
Червата са най-големият имунологичен орган в организма на птиците, затова те трябва да се поддържат в добър здравословен статус.
Здравословният статус на червата може да се управлява чрез храненето.
Суровите влакнини се разглеждат като инертно хранително средство при животни с еднокамерен стомах. Но всъщност това не е така, тъй като те може да играят роля в подобряване на здравословния статус на червата, за подобряване усвояването на хранителни вещества и за модулиране на поведението на птиците. Те трябва да се изхранват в количество от 5% в дажбите на кокошки-носачки.
Освен влакнини дажбата на птиците трябва да съдържа груби частици, които са полезни за храносмилателната им система. Кокошките, на които се изхранват по-едри фуражни частици, развиват по-голям и мускулест стомах и по-дълъг храносмилателен тракт.
Едрите фуражни частици остават в стомаха по-продължително време, за да се смелят на по-дребни частици, преди да попаднат в тънките черва. Увеличеното време на задържане на храната стимулира намалението на рН, което оказва бактерицидно действие. Поради това по-едрите частици фураж по-продължително време преминават през червата и поведението на кокошките се подобрява. Те изразходват повече време за преработване на храната и имат по-малко време за канибализъм.
Трябва да се избягват фуражи с високо съдържание на праховидни суровини. Птиците трудно потребяват прекалено сдребнени зърнени фуражи и след това те преминават през стомаха без преработване. Затова не е желателно подаването на по-дребно смлени зърнени фуражи на носачки.
Протеинът влияе на здравословния статус на птиците
Основната роля на аминокиселините от храната е свързана с ръстежа и развитието на органите и тъканите. Нещо повече те са необходими за много метаболитни пътища за регулиране на физиологичните функции и за модулиране на отговора в имунната система на птиците. Но част от аминокиселините и на азота, постъпващи чрез храната, се преработва лошо в храносмилателния тракт, генерирайки субстрати за микроби и токсини. Така този материал може да порази илеума, предизвиквайки прекален ръст на патогенни бактерии, дисбаланс в чревната екосистема, раздразнение на червата, дисбактериоза и в някои случаи некротичен ентерит.
Едрите и неразтворими белтъчни частици, които не се усвояват от поголовието, попадат в дебелото черво, напускайки храносмилателната система чрез фекалиите. Но малките/разтворимите протеинови частици преминават в сляпото черво, където става тяхното разцепване (гниене), и се образуват амоняк, амини и мастни киселини с разклонена верига. Тези съединения може да са токсични и да провокират здравословни проблеми.
Излишъкът на белтъци не само увеличава производствените разходи но е и опасен за здравето на птиците. Но намаленото съдържание на суров протеин (общ азот) във фуражите трябва да е съпроводено от балансиране на аминокиселинния профил в съответствие с потребностите на носачките.
Точното (аминокиселинно) хранене предполага познаване на суровините (аминокиселините), усвояемостта и използването на достъпно чисти аминокиселини. Този подход може да задоволи потребностите при производството на яйца без излишък на азот.
Равнището на общия протеин - източникът на протеин и съдържанието на аминокиселини, в дажбите на носачките може да е предразполагащ фактор за избухване на некротичен ентерит в птицефермата.
Коментари