Ръжди, септориози, фузариози, брашнеста мана нападат пшеницата през май

14 май 2019
Растениевъдство
21870
 

Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ

Ръждите по житните са икономически най-важните болести и при висока степен на нападение могат да доведат до сериозни загуби и компрометиране на реколтата.

Листната ръжда, известна още като кафява ръжда, e най-опасната болест по пшеницата. Причинява се от гъбата Puccinia reconditа = Puccinia triticina. По горната листна повърхност на растенията патогенът образува разпръснати (рядко сливащи се) кафяви до червенокафяви дребни сори. При нападнатите от болестта растения се нарушава нормалния ход на физиологичните процеси, те изостават в развитието си, формират по-малки класове и дребни зърна. През пролетта силно развитие на болестта се наблюдава при чести превалявания през междуфазния период вретенене – цъфтеж. Масово нападнатите посеви добиват жълтокафяв цвят. В края на вегетацията на пшеницата по долната страна на листата и по влагалищата се образуват дребни, черни блестящи сори, които остават покрити от епидермиса. Пролетните засушавания и високите температури, над 31оС, спират развитието на листната (кафява) ръжда. Борбата с листната ръжда по пшеницата се провежда чрез своевременно третиране на посевите през междуфазния период начало на фаза вретенене – край на цъфтежа.

Черна (стъблена) ръжда по пшеницата. Причинява се от гъбата Puccinia graminis. Тя е втората по значение болест по пшеницата след кафявата листна ръжда. Оптималната условия за развитието на патогена се създават при влажно време и температура 18 - 19оС. Болестта се проявява масово през последните два месеца от развитието на пшеницата, през междуфазния период изкласяване – узряване. Патогенът напада всички части на растенията, но най-силно – стъблото. Гъбата образува ръждиво оцветени, продълговати сори, които се сливат и повредите засягат дълги участъци. Стъблата на силно нападнатите растения са податливи на пречупване и полягане, а зърната са недохранени и спаружени. Междинен гостоприемник на патогена е киселия трън (Berberis vulgaris), който се среща покрай пшеничните посеви. Чрез унищожаването на киселия трън се прекъсва жизнения цикъл на гъбата и възникването на първични инфекции. При наличие на зараза от черна стъблена ръжда пръскане срещу болестта се провежда през периода от края на фаза вретенене до начало на фаза изкласяване.

Жълтата ръжда по пшеницата се причинява от гъбата Puccinia striformis. Тя напада всички надземни част на растението. Първите признаци на болестта по листата са тесни, дълги, жълтеникави линии между нерватурата. Върху тях се образуват дребни жълти сори, наредени в правилни редици като машинен шев, които остават дълго време покрити от епидермиса. След разкъсване на епидермиса спорите на гъбата се разнасят от вятъра. Определящ признак на тази вид ръжда е жълтата окраска на засегнатите части на растенията, които винаги са във формата на черти, съставени от дребен пунктир. При сливане на чертите се образуват по-широки ленти, които могат да обхванат цялата листна петура. При силна проява на болестта посева придобива характерен, жълтеникав, цвят. Растенията са със забавено развитие, по-ниски, класовете са по-къси, а зърната в тях - спаружени и недохранени. Развитието на паталогичният процес се задържа при температури между 20-25оС, а при стойности над 26оС мицелът на гъбата бързо загива. При необходимост химическо третиране се провежда през междуфазния период поява на лигулата на флаговия лист – изкласяване.

Брашнестата мана - Erysiphe graminis е гъбна болест, която напада пшеницата през цялата вегетация. По надземните части на растенията се развиват елиптични, прашести, нечистобели до бледокафеникави, спорообразуващи налепи, които се разрастват и сливат. Листната повърхност между нападнатите части пожълтява, но тъканта под налепите (паразита) остава продължително време зелена. При силна проява на болестта листната маса пожълтява и изсъхва. Пораженията по пшеницата са най-големи, когато патогенът нападне флаговия лист и класа - зърното остава недоизхранено, с влошено качество. Благоприятни условия за развитие на брашнестата мана по пшеницата се създават при температури от порядъка на 17оС - 22оС, при висока относителна влажност на въздуха, при редуване на сухи и влажни периоди. Температури над 30оС подтискат развитието на гъбата. Спорите на гъбата се разпространяват от вятъра при сухо време, но за да се осъществи инфектиране е необходима висока атмосферна влажност. Инкубационният период варира от 3 - 4 до 7 дни. Третиране срещу брашнестата мана при пшеницата се провежда, когато патогена е засегнал флаговия лист – през фенофазите изкласяване (начало) – край на цъфтежа.

Септориоза по класовете на пшеницата. Причинител на болестта е гъбата Septoria nodorum. Патогенът засяга класовете, по-рядко стъблата и листата. По плевите и осилите се появяват единични или многобройни петна, които при сливането си придават кафяв цвят на класовете и причиняват слабо нагъване на осилите. Развитието на силно засегнатите растения е забавено, те са с деформирани класове. Силно нападнатите класове остават стерилни или образуват спаружено зърно с намалена кълняемост. Най-важният момент в борбата със септориозите е предпазването на флаговия лист и класа от повреди. При необходимост третиране срещу патогена се провежда с регистрираните фунгициди през периода от появата на флаговия лист – до средата на фаза цъфтеж. В борбата със септориозите важно място заемат агротехническите мерки.

Фузариоза по пшеницата. Най-честата и вредна форма е фузариозата по класа (Fusarium sp.). Тя се развива след прецъфтяването на пшеницата. При нападение от фузариоза по класа отделни класчета, зърната в тях, части от класа и цели класове прегарят и леко побеляват. При влажно време върху нападнатите участъци се появява белезникав плесенов налеп, с розов оттенък. Зърното в класа е потъмняло, спаружено, недохранено, със съдържание на токсини, които го правят негодно за консумация от хората и животните. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при влажно време (относителна влажност на въздуха над 70%) през периода от фаза цъфтеж (начало) до фаза млечна зрялост на пшеницата. Третиране срещу фузариозата по класа се провежда през фенофаза цъфтеж на пшеницата. Средствата за борба срещу фузариозите включват обеззаразяване на семената, сеитбообращение, използване на устойчиви сортове.

Още от Растениевъдство
0

Една от най-сериозните заплахи срещу американската пшеница е руската житна въшка, пише Soil Science Society of America. Както подсказва името им, тези инвазивни вредители родом от Евразия са стигнали

0

АМАЛГЕРОЛ ЕСЕНС е многофункционален, висококачествен природен биостимулант за листно приложение при зърнени, маслодайни, овощни и зеленчукови култури, лозя и други

0

В Списък 2020, освен всички фунгициди, хербициди, инсектициди и торове има публикувани схеми с BBCH фазите на растеж на всички отглеждани култури в България

0

У нас може да бъде отглеждана и като медоносна, и като нова етерично-маслена култура Доц. д-р Стела Димкова, Институт по декоративни и лечебни растения

0

През пролетта на 1993 година започнах да работя за пръв път в България с Clearfield технология при няколко култури. С течение на времето негативните страни бяха преодолени и останаха позитивите

Последни новини
0

Едно време в селските градини са се отглеждали предимно зеленчуци и билки. Тази зона е била много близо до къщата и достъпът до нея е бърз и лесен. Цветята не са се засявали специално и са расли

0

От 30 000 до 100 000 лв. безвъзмездна помощ по нова схема на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" ще получат средните предприятия, засегнати от карантината

0

Ива Тончева Коронавирусът увеличи продажбите на биологично мляко: много хора си остават вкъщи, купуват повече храна и очевидно показват предпочитание към био-то

0

Може да страдат от намалена зрителна острота или слепота Промените в зрението при кучетата могат да се развият постепенно или внезапно. Ако дори възникне слепота

0

Подхранете и окопайте растенията След поникването на картофите важна грижа е окопаването на растенията. Обикновено се прави два пъти. Първото окопаване е малко след като картофите поникнат

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Родината на красивите латинки може и да е Чили, но на тях определено им допада климатът в България. Пъстрите им цветове се показват основно от градините в някой двор, но могат да виреят и в по-големи саксии или сандъчета на балкон или тераса. Има над 50 различни вида латинки, които обагрят дома ви в оранжево, жълто, червено, розово и др

Според данни за март и април почти 2 млрд. лева са разходите за пенсии и помощи за бедните Близо 20% от бюджета на Националния осигурителен институт за болнични през цялата 2020 г. са вече платени през март и април. 115 497 400 лв. е платил НОИ за обезщетения за временна неработоспособност, включително и карантина в двата месеца на коронакризата

След като не се е прибрал две денонощия, родителите му подали сигнал до полицията за издирване Мистерия около смърт на журналист във Варна . Известният в града Георги Александров бе открит мъртъв в района на дефектирала тръба на Варненското езеро. “Две са официалните версии, по които се работи за смъртта му - нещастен случай или самоубийство”