Питат ни кога е най-полезен
Отговаря д-р инж.техн. Николай Бакалов
Производството на гроздов сок е стара българска традиция и датира още от старта на производството на вино.
Старата технология има някои слаби места, затова ще ви предложа технология за по-екологично производство.
Гроздето трябва да бъде в
технологична зрялост
за белите сортове 21-22% захар, за червените 23 до 26% захар. Тогава то развива своите най-добри вкусови и ароматични качества.
Смачква се в гроздомелачка, отделя се сокът от джибрите и се оставя през нощта на хладно място, за да се избистри.
Ако времето е топло, сокът може да се постави в хладилник или в съдове със студена вода.
Сутринта чрез декантиране с маркуч се отделя бистрата част от сока, а мътната се използва за вино или ракия.
Бистрият сок се разлива в бутилки, запечатва се и се стерилизира - като се вари, както компотите около 20 минути.
Недостатъкът на този метод
е, че част от витамините се губят.
Но в промишлени условия той продължава да се използва най-много и за производство на био сокове.
Другият метод е на нашите баби
чрез използуване на консерванти.
Натриевият бензоат обаче придава чужд привкус на сока.
Затова е по-добре е да се използва калиев сорбат.
Той е неутрален и не се открива като вкус, ако е в количество 0,2 до 0,3 г/л.
Друг консервант е ацетил салициловата киселина, т.е. аспирин - по 1 таблетка за литър, която съдържа около 0,08 грама активно вещество.
По този начин
по-добре се запазват витамините в сока
Но все пак е добре да се знае, че продължителната употреба на консервантите става вредна, защото уврежда стомашната и чревната микрофлора.
Срокът на трайност е 1 до 2 години и лесно се установява. Това личи по размътване на сока или образуване на плесени по повърхността , или при ферментация по време на съхранението му.
Когато сокът ви се струва много сладък, може да се разрежда с вода в процеса на консумация.
Коментари