Причината за това са различните видове микроорганизми, които предизвикват това заболяване, и различната възраст, в която загиват личинките, напомнят от beehoney-bg.eu.

При европейския гнилец личинките загиват предимно в стадия преди запечатването. При по-тежките форми на протичане на болестта личинките загиват и непосредствено след запечатването им. В редки случай те могат да загинат в стадий на какавида. В началото на болестта сред запечатаното пило или сред яйцата се наблюдават единични загинали личинки.

При напреднала форма на болестта пилото има пъстър вид, както при американския гнилец, но загиналите личинки са предимно в незапечатани килийки. Заболелите личинки показват ненормални движения, в резултат на което заемат различни неестествени положения. Те потъмняват и губят своя седефенобял цвят. По-късно личинките стават леко прозрачни и трахейната им система прозира. По-сетне цветът им се променя в жълтеникав. При такива личинки прозира добре със своя по-жълт цвят червото. След смъртта личинките придобиват кремав цвят. Консистенцията им в началото е водниста, а по-късно — мажеща се. При напреднало загниване и намаляване на водното съдържание остатъците от загиналите личинки придобиват още по-тъмнокафяв цвят и се превръщат в сухи корички.

Характерна особеност на поразеното от европейския гнилец пило за разлика от американския е, че личинките лесно се изваждат от килийните.