Европа е "зона без технологии", когато става дума за земеделие и ще плати цената за това, заяви американският министър на земеделието Сони Пердю, съобщава euroactiv.

Той критикува ЕС за игнориране на науката и новите технологии в земеделието пред Камара на представителите на САЩ на среща по аграрния бюджет 2020, която се проведе на 9-и април във Вашингтон. 

Американският служител направи това изявление след въпрос за бъдещето на най-разпространения в света хербицид, Bayer's Roundup, който съдържа противоречивото химично вещество глифозат.

Първоначално Roundup беше създаден от гигантската агро-индустрия Monsanto, но компанията бе купена от Bayer миналата година за 55,8 милиарда евро.

"Би било буквално опустошително за производителността", отговори той на въпрос какви ще бъдат последиците за американския агробизнес, ако Roundup бъде отстранен от пазара поради продължаващите съдебни дела срещу него.

На равнище ЕС лицензът за глифозат беше подновен през ноември 2017 г. за да продължи още  5 години, след като първоначалният й план за 10 години не получи достатъчна подкрепа. Европейската комисия настоя, че е следвала научнообоснован подход, докато някои държави-членки като Франция гласуваха против повторното му оторизиране.

Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) и Световната здравна организация (СЗО) одобриха химичното вещество, заявявайки, че „е малко вероятно да представляват канцерогенен риск за хората от експозицията чрез диетата“. Същото становище се споделя от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), както и от Европейската агенция по химикали (ECHA).

Това обаче е в контраст с оценката на IARC (Международна агенция за изследване на рака), която през 2015 г. заяви, че хербицидният разтвор е „вероятно канцерогенен за хората“. Това е основният аргумент на еколози като Грийнпийс, които изискват пълна забрана на глифозата.

Компанията Bayer е получила повече от 11 200 съдебни дела заради Roundup досега и ищците твърдят, че продуктът е причинил рак. Два случая вече са довели до присъди и обезщетения на обща стойност хиляди евро.

"Страхувам се, че докато противопоставящи се на съставката групи не са успели да спечелят от науката, са избрали пътя на съдебните спорове", каза американският министър и добави, че се надява съдиите да вземат по-добри решения в процес на обжалване.

Това не е първият път, в който Пердю критикува позицията на Европа по отношение на новите технологии.

През август 2018 г. той нарече решението на Съда на Европейските общности за нови техники за размножаване на растенията (НПБТ) „неуспех“, който не се основава на науката.

На 25 юли Съдът постанови, че организми, получени чрез техника за размножаване на мутагенеза са ГМО и по принцип следва да попадат в обхвата на Директивата за ГМО.

Решението на Сметната палата беше приветствано като победа на неправителствените организации, докато биотехнологичната индустрия го определи като сериозен удар за иновациите в селското стопанство на ЕС с дългосрочни икономически и екологични последици.

Комисарят по здравеопазването на ЕС Витенис Андрюкайтис наскоро каза в EURACTIV в интервю, че следващият изпълнителен орган на ЕС ще трябва да предложи нова регулаторна рамка за тези техники, които не са свързани с ГМО, според него.

През септември 2018 г. проучване, поръчано от пестицидната индустрия CropLife International, установи, че липсата на достъп до съвременни технологии, съчетана с крехкия политически пейзаж, поставя европейското земеделие под огромен натиск в момент, когато други големи аграрни пазари в света нарастват.

„САЩ, Бразилия и Китай забелязаха драстично увеличаване на селскостопанската производителност поради приемането на нови технологии, като растителна биотехнология и модерни продукти за растителна защита”, се отбелязва в доклада.