Към протеиновата култура трябва да се насочат сериозни фермери, които могат да го направят професионално, за да реализират доходност от нея
Ваня Велинска
Соята, тази позабравена бобова култура, за съжаление не успя да намери подобаващо място на полетата ни, дори и след като бе включена в подпомагането при отглеждане на протеинови култури. Разбира се, щом става дума за пари, много фермери се впуснаха да я засяват в стопанствата си. Повечето обаче останаха разочаровани - получиха ниски добиви или не намериха добър пазар.
И това не беше изненада, поне за агроспециалистите. Защо? Причината е проста. За разлика от зърнените култури, които основно се реколтират у нас, соята има доста изисквания при отглеждането й. Не че другите нямат, разбира се, но практиката показва, че и при неблагоприятни климатични условия, както и при не дотам добри грижи, добиви все пак има. Докато при соята, това няма как да се получи. За да се достигнат търсени икономически резултати, трябва много работа.
Така че отглеждането на соя изисква професионално отношение от сериозни фермери.
И все пак соята, която от началото на прехода почти спря да се отглежда у нас, не е култура, която трябва да се пренебрегва, категорични са специалистете. Не случайно някога е съществувал Институт по соята в Павликени, който преди няколко години бе преименуван в Опитна станция по соята.
Това е показателно, че културата е присъствала не само в листата на растениевъдните култури, но е била и сред водещите за страната ни.
Още повече, че Европейският съюз се опитва чрез редица мерки да стимулира европейските производители да отглеждат тази култура.
За да подчертае значението на соята и както и, че тя трябва да намери достойно място в земеделието ни, говори и включването на България в проекта Дунавска соя
Страните от Дунавския регион, по специално България, Румъния, Молдова и Украйна, имат над 100-годишна традиция в отглеждането на соя. А тази култура е изключително важна за хранителната сигурност в Европейския съюз. Тези държави могат да осигурят на останалите страни от Общността свободен от ГМО протеин, което освен това ще донесе печалби и ползи за фермерите, но и ще спомогне за подобряване на развитието на земеделието в региона.
Знае се, че търсенето на свободна от ГМО соя в Европа е 5 млн. тона, като само около 50 на сто от тях могат да бъдат осигурени от европейските стопанствата. Така че ако Дунавският регион, включително и Украйна се насочат върху отглеждането на културата, като в рамките на 10 години (5 млн. свободна от ГМО соя и общо производство от 8-10 млн. тона) може да се задоволи напълно потреблението на Европа.
Популяризирането на инициативата става и с помощта на специален открит ден, който се провежда ежегодно в полетата на сем. Горанови край Кнежа.
А качествен посевен материал има
Освен родната селекция у нас се внасят семена от водещи семенарски фурми като Еуралис, института в Нови Сад и др. Така че остава да се спази точно технологията по отглеждането на културата.
Със сигурност през първата година при засяването на соята съществува риск, напомнят специалистите. От една страна новата за стопанството култура изисква повече внимание, а от друга - не се знае какви ще се климатичните особености, които могат да благоприятстват развитието й, но също така и да го провалят. Освен това е важно фермерите да имат предвид, че за да получат добри добиви, наистина трябва да спазват препоръките на добрите практики по отглеждането на културата. Сред най-честите грешки, които се правят са, че соята се засява в неподходящи месторастения, допуска се силно заплевеляване на посева, не се организира правилно прибирането й, и т.н.
Към отглеждането на соя обаче трябва да се насочат сериозни фермери, категорични са анализаторите.
Производители, които искат да имат висока доходност, за да печелят и от нея.
А който успее да произведе добра реколта, ще е уцелил в десетката. Защото от нивата, на която се отглежда соя, ще има тройна полза - субсидии за площ, допълнителни средства за азотфиксираща култура, а също и обогатяване на почвата с азот, т.е. по-малък разход за торене в следващите години.
Препоръката на специалистите към фермерите, които ще отглеждат за първа година соя, е да направят по-малко площи, както и да заложат на 2-3 сорта които са от различни групи. Така при евентуален проблем с единия, другият да компенсира, и да се получат добри резултати.
Това, което съвсем естествено притеснява фермерите, са най-вече климатичните условия. Затова соята не може да се отглежда безпроблемно във всички райони на страната, тъй като високата температура пречи на развитието й. По принцип е желателно културата да се напоява, но има райони, където това може и да не се прави, при положение, че се изберат подходящи сортове.
Добиви от 350 декара са съвсем възможни и реални за страната ни, показва практиката през последните години. При гравитачно напояване обаче може да се реколтират още 100, а и повече килограма отгоре, т.е. поне 450 кг/дка.
Пазарът, разбира се, е основният проблем, смятат земеделските производители. Притесненията са съвсем основателни, тъй като именно липсата на реализация, е един от препъникамъните, които доведоха до драстично намаление на площите у нас за последните 25 години. Но при положение, че в Европа има недостиг, би трябвало да има и възможности за реализирането й.
Коментари