Соята, тази позабравена бобова култура, за съжаление не успя да намери подобаващо място, дори и след като бе включена в подпомагането при отглеждане на протеинови култури. Разбира се, щом става дума за пари, много фермери се впуснаха да я засеят в стопанствата си. Повечето обаче останаха разочаровани - получиха ниски добиви или не намериха добър пазар.

И това не беше изненада, поне за агроспециалистите. Защо? Причината е проста. За разлика от зърнените култури, които основно се реколтират у нас, соята има доста изисквания при отглеждане си. Не че другите нямат, разбира се, но практиката показва, че и при не дотам добри грижи, добиви все пак има. Докато при соята, това няма как да се получи. За да се достигнат търсени икономически резултати, трябва много работа.

Така че отглеждането на соя изисква професионално отношение от сериозни фермери.

И все пак соята, която от началото на прехода почти спря да се отглежда у нас, не е култура, която трябва да се пренебрегва, категорични са специалните. Не случайно някога е съществувал Институт по соята в Павликени, който преди няколко години бе преименуван в Опитна станция по соята. Това е показателно, че културата е присъствала не само в листата на растениевъдните култури, но е била и сред водещите за страната ни.

Още соята, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 1 април.