Германия последва примера на Великобритания, въвежда забрана за ползване на урея без инхибитор

В началото на годината правителството на Великобритания изготви доклад с препоръка към земеделските производители да използват амониев нитрат вместо карбамид. Причината: освен че е един от най-ефективните торове, амониевият нитрат е и един от най-безопасните за околната среда, защото при него емисиите на амоняк са значително по-ниски.

По "стъпките" на Великобритания пое и Германия. Според наредба на Федералното министерство на храните и земеделието, от 1 февруари 2020 г. уреята на територията на страната може да се прилага, само ако е добавен инхибитор на уреазата или ако такъв е включен незабавно или не по-късно от четири часа след прилагането й.

Както във Великобритания, така и в Германия ограничаването на употребата на карбамид е мярка за намаляване на емисиите от амоняк, която съответства на европейската политика за опазването на околната среда.

Друг интересен факт е, че в Румъния потреблението на урея също е намаляло драстично през последната година. Вносът през 2018 г. е 237 942 тона, което е спад с около 29%. За сравнение, според данни на Евростат, предадени чрез Trade Data Monitor (TDM), за същия период на предходната година в северната ни съседка са внесени 337 253 тона, като ключови доставчици са били Египет и Русия.

За щастие в България земеделските производители ползват предимно амониев нитрат за наторяване на земеделските култури. Едни го предпочитат под формата на стандартния гранулиран тор, а други прилагат UAN-ът. Не липсват и такива, които предпочитат карбамида заради по-ниските транспортни разходи в сравнение с тези на течния азотен тор.

За да избегнат негативното влияние на карбамида върху околната среда, много от земеделските производители у нас се ориентират към торенето с UAN. За да преминат към употребата му обаче, са необходими сериозни инвестиции. Прилагането на течен азотен тор води след себе си и по-високи разходи за транспортиране, техника и оборудване.

По темата потърсихме мнението на Стефан Димитров, прокурист на един от водещите торови производители у нас "Неохим" АД - Димитровград:

И до днес земеделските производители в България се доверяват на стандартния амониев нитрат, който е в сух продукт. Не малко са тези, които инвестират солидни средства и преминават на UAN. Трябва да се знае обаче, че това е рискова инвестиция. Причината е, че Европейската комисия взе решение и от 21 март са въведени антидъмпингови мита за карбамид и амониев нитрат /UAN/. Те са в съответствие с член 19а от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз. Ставките на антидъмпингово мито евентуално ще бъдат не по-малко от 31,9% за продукти с произход от Русия, с 16.3% - тези от Тринидад и Тобаго и с 22,6% - тези от САЩ. А това ще доведе до промяна в цените на UAN-а на българския пазар, коментира Стефан Димитров.

Според него, съществува реална опасност тези, които са вложили средства с цел употребата на UAN, да не могат да си възвърнат инвестициите в закупеното оборудване.

Доклад на Европейската торова асоциация пък сочи, че при оптимална норма на азот, която е средно 182 kg / ha, използването на амониев нитрат дава като резултат с 0.26 t повече добив и с 0.75 пункта по-високо съдържание на протеин, отколкото UAN. Нужни са допълнителни 27 kg UAN, за да се достигне ефективността на амониевия нитрат. Фактите се основават на дългогодишни полеви проучвания във Франция, Германия и Обединеното кралство.

Много от експертите остават на мнение, че в България най-достъпният и лесен за употреба и транспортиране тор си остава стандартният амониев нитрат. Той се усвоява бързо от растенията и им осигурява необходимото количество азот за нормалното им развитие.