Ползите от този метод на отглеждане са много

Боряна Плашкова

Управлението на вредителите в земеделските стопанства често е голямо предизвикателство, особено за биологичните производители и тези, които просто избират да използват по-малко пестициди.

Една доказана практика за контрол на неприятелите, спадаща към методите на интегрираната растителна защита, е отглеждането на растения-примамки редом с културните растения. Тяхната цел е да бъдат по-желан домакин за насекомите, като по този начин успяват да ги държат далеч от основните растения в посева.

Ползите от този метод на отглеждане са много - повишаване на количеството и качество на растителната продукция; минимизиране на нуждата от използване на пестициди; увеличаване на биоразнообразието чрез привличането на полезни организми; опазване на чистотата на почвата.

Различните насекоми предпочитат различни гостоприемници. Изборът на най-подходящото растение-примамка зависи от вредителите, които се опитвате да отклоните от културните растения. Често това е въпрос на експериментиране, съчетан с наблюдение на това, което вредителите предпочитат в стопанството.

Начинът на подреждане на примамките също се определя от вида на вредителите. За някои насекоми е достатъчно да се разположат по периметъра на полето, докато при други може да се наложи и редуването им през определен брой редове от културните растения. Количествата им варират силно в зависимост от размера на обработваемата земя.

За да постигнат успех, земеделските стопани с големи площи обикновено отделят около 20% от площта на основната култура за растенията-примамки.

Масовото намножаване на насекомите над прага на икономическа вредност се случва приблизително по едно и също време от годината. То трябва да се вземе в предвид при определянето на най-подходящите срокове на засяване на гостоприемниците - важно е те вече да са добре развити преди основното нападение.

Като пример може да се посочи лападът, който рано през пролетта изпреварва салатата в своето развитие и осигурява дом и прехрана за охлювите, отклонявайки ги от младите растения.

За постигане на пълния ефект от отглеждането на примаки е нужно да се отдели внимание и на използването на други помощни видове растения, привличащи естествените врагове на неприятелите, като например калинки, златоочици и хищни дървеници.

Скептиците често се притеснявят, че растенията-примамки служат като подходящо място за намножаване на вредителите, което само ще довете до прехвърлянето им върху основните посеви. Това обаче има как да се овладее дълго преди нещата да излязат извън контрол.

При отглеждането им в по-големи по размер полета времето за сеитба се преценява, така че растенията да могат да се унищожат преди да се излюпи следващото поколение. Това налага синхронизирането на няколко сеитбени операции през вегетацията. Важно е също и съотвествието във фазите на цъфтеж и плододаване между двата вида растения.

Премахнатите примамки се изхвърлят далеч от насаждението или се изгарят. Разпространена практика е също и третирането с пестициди само на нападнатите индивиди. Допълнителното използване на растения, привличащи естествените врагове на неприятелите, може да бъде достатъчно за да се поддържа популацята им в допустимите граници.

Разстоянието между културните растения и примамките трябва да бъде поне 1 м, а подхранването и напояването да е разпределено равномерно между всички.

Основна превантивна мярка срещу необичайно големите популации от неприятели е сеитбообращението. По този начин се избягва нашествието от презимували форми, намножили се още през изминалия вегетационен период.