С азот се прави през пролетта

Подхранването на овощните дръвчета е сред основните фактори, които са от значение за спазване на добрите практики по отглеждането им.

Разбира се, много е трудно да се даде съвет точно кога и с колко да се наторят, тъй като това трябва да става въз основа на направен лабораторен анализ на почвата. В любителските овощни градини, където се отглеждат малко на брой дръвчета, това почти не се прави.

Също така отделните райони на страната се характеризират с много различни климатични особености, което влияе на вегетацията на растенията.

По принцип през пролетта овощните дръвчета се торят с азотен тор. Времето за внасяне на тора се определя и от тяхната възраст.

Внасянето да е според възрастта

При младите дървета, които още не са започнали да дават плодове, препоръчително е подхранването с азот да се направи на два пъти, т.е. торовата норма се разделя. Първата доза ориентировъчно се внася към края на март - началото на април, а втората - в края на май или началото на юни.

При овошките, които вече са започнали да дават плодове, азотът също може да се внесе на няколко пъти. Когато азотната норма е висока, то тя се разделя на две. Първата се дава в края на март - началото на април, а втората - до края на май.

Внимание!

Ако почвите са много леки, нормата може да се раздели на три части, като последната доза се внася в късна есен - края на октомври - началото на ноември. По-късното азотно торене не е препоръчително. 

Торене на ягоди

Ягодовата леха също се нуждае от подхранване през пролетта.

Препоръчителната норма е 10-20 кг амониева селитра на 1 декар. Разбира се, в любителските градини растенията са по-малко, така че градинарите трябва да си преизчислят дозата. След разхвърлянето на тора около растенията, почвата се прекопава.

Азотът е основен хранителен елемент

При възобновяване на вегетацията на овощните дръвчета и ягодоплодни видове, азотът е от съществено значение за бързото нарастване и образуване на по-качествени плодове.

Важно за азотните торове!

За пролетно подхранване се предпочита амониевата селитра, а за есенно - карбамид.

На алкални почви да не се използва карбамид, а по възможност - амониев сулфат, съветват специалистите по торене.

При почви, които са с кисела реакция на средата, подходящи азотни торове също са натриева селитра и калциево-амониева селитра.

От какво зависят торовите норми

Определят се и според плододаването

Торовите норми са по-високи в райони с повече валежи и в градини, където се полива. Те са по-високи и при внасяне на тора на няколко части.

Торовите норми се определят в зависимост от условията, които оказват влияние върху растежа и плодовитостта на овощните дървета.

Младите дръвчета се торят по-малко, а плододаващите - повече.

Млади овощни дръвчета, които не са наторени достатъчно при засаждането, се подхранват с 25 до 35 г амониева селитра на кв. м. (физическо вещество). С такава норма се подхранват и торените растения след четвъртата година.

През есента се торят с 20-25 г троен суперфосфат (физ. в.) и 20 г калиев хлорид (физ. в.) или калиев сулфат на кв. м.

Плододаващите овощни дръвчета се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот.

РАЗПРЪСНАТИ ДРЪВЧЕТА

Овощни дръвчета, които са засадени разпръснато из градината и около тях е затревено, трябва да се торят с 30% по-висока норма