9° C, облачно
Отговора търсят учени от Университета по приложни науки в Оснабрюк
Дирк Фисер
Изследователи от Университета по приложни науки в Оснабрюк (Долна Саксония) стигат до извода, че птицефермите в цяла Европа се осветяват неправилно и това може да доведе до сериозни проблеми. И затова търсят решение. От гледна точка на птиците.
Германските учени сравняват условията, при които са живели птиците преди хиляди години в естествена среда. И припомнят, че през плътната растителност е прониквала приглушена светлина, към която очите на птиците са перфектно приспособени. И в хода на еволюцията зрителните им органи се развиват съвсем различно от тези на хората.
По-точно съвременните пилета виждат по-добре от хората
Те възприемат по-широк цветови спектър. Докато "човешкият" се състои от синьо, зелено и червено, при пилетата се добавя и виолетово, а очите им са пригодени за ултравиолетова светлина, която хората не могат да регистрират.
За нас гарванът е черен, но през очите на птиците той може би е една ослепителна птица, казва проф. Роби Андерсън от Университета по приложни науки в Оснабрюк. Професорът и неговият екип изследват как пилетата възприема осветлението и как то влияе на поведението на птичето стадо.
Канибализъм при птиците
Голяма част от това, което се случва в птицефермата и което не можем да разберем, вероятно е свързано с осветлението, смята проф. Андерсън. Изследването не получи отговор на въпроса защо се проявявява т.нар. поведенческо разстройство, при което птиците кълват до кръв перата на съседките си. При липса на човешка намеса пернатите жертви умират. За предотвратяване на канибализма от десетилетия се дебекират (подрязват) клюновете на пилетата, за да бъдат те обезоръжени. В Германия тази практика е прекратена от 1 август 2016 г. Вече се използват храни или заместващи материали за кълване и разсейване на птиците, така че те да не се превръщат в канибали. По този начин се потискат симптомите, но всъщност причината за поведенческите нарушения си остава неясна.
Проф. Андерсън подозира, че тя може да се корени в постоянното осветление. Тъй като изкуствените източници не излъчват ултравиолетова светлина, очите на птиците възприемат реалността в птицефермата изкривено - те могат да бъдат направо заслепявани.
Дискотека в птицефермата
За нас пилетата изглеждат еднакво при изкуствени източници на светлина. Но вероятно самите птици имат значителни различия, които също се изкривяват от липсата на виолетова светлина в птицефермата. Така че отделни птици може би стават жертви, защото изглеждат различно през очите на определено пиле в сравнение с останалите? Може би кафявото оперение е не само кафяво, но е много по-цветно? Това е едно от възможните обяснения, казва проф. Андерсън.
В допълнение изкуствената светлина за човешкото око е постоянна. Но пилетата са много по-чувствителни от гледна точка на трептенето. Те възприемат онова, което е скрито за нас извън определена честота. За тях много от лампите не блестят, а трептят. Това е все едно ние да работим в дискотека, обяснява проф. Андерсън.
Честотата на пулсация влияе върху поведението на отглежданите птици.
Този ефект зависи от типа и продъжителността на зиползваната система за осветление.
Източниците на светлина в птицефермите трябва да бъдат сменени, е убеден ученият. Разбираме, че това е трудно. Дори и само заради това, че осветеността в птицефермите се регулира от европейското законодателство (и то от човешка гледна точка!) на 20 лукса. Но единицата лукс е човешки мащаб и не казва нищо за това как пилетата виждат средата си.
А изследователите вече знаят толкова много - например това, че птиците могат да "обработват" яркостта шест до десет пъти, както и хората. Така че на практика може би те перманентно са заслепявани от законовите изисквания.
Изследователите работят по прототип
Дори ако резултатите от изследванията в Университета по приложни науки в Оснабрюк доведат до преосмисляне от страна на законодателя, остава още един проблем от практиката, а именно досега на пазара няма лампи, които да отразяват възприятията на пилетата. Германските учени са ги определили след много тестове.
С финансовата подкрепа на Европейския съюз учените, ръководени от проф. Андерсън, са включени в изследването на подходящи източници на светлина в птицефермите, които да имитират джунглата, в която някога птиците са търсели храната си.
Германските изследователи смятат, че осветлението в птицефермата трябва да се контролира и интензивността да се понижава от 25 лукса за 20 часа на ден до около 15 лукса за 10 часа на ден между 12 и 14 седмици, за да се получи имитация на природното осветление.
В самото начало сме, казва инж. Хосе Даниел Кемерлинг. Да, вече съществуват прототип, но все още има да извървим дълъг път, преди той да стане готов за пазара.
Както в природата, инж. Кемерлинг смята, че има смисъл да се осветяват различни области в птицефермата по различен начин.
А що се отнася до останалите животни, това поражда допълнителни въпроси като например какво е отношението на животните към свободното пространство.
Изследователите са изненадани от факта, че много кокошки-носачки не използват ограничената свобода и предпочитат да останат в птицефермата, вместо да излязат навън в периметъра за разходка. Това също може да е свързано със светлината.
Защото за разлика от джунглата откритите пространства около птицефермите обикновено са открити. А един обитател на джунглата не обича да прекарва времето си на слънце на плажа, усмихва се инж. Кемерлинг.
Може ли човешките грешки, допускани в птицевъдството, да бъдат пренесени и при отглеждането на други животни? Кравефермите и свинефермите са изградени отново от гледна точка на човека. А може би тяхната среда е много по-различна, отколкото си мислим? И това причинява проблеми, които не можем да обясним? Все още нямаме сигурни отговори, казва проф. Андерсън, но сега искаме да се уверим, че пилетата отново ще виждат ясно.
Коментари