Боряна Плашкова

Отлеждането на моркови и репички в култивационни съоръжения у нас се извършва през есенно-зимния и раннопролетния период - време, в което продукция от тях не се получава от полското производство.

Създаването на нетипични условия в различните видове съоръжения може да доведе до нежелани реакции от страна на растенията - удължаване на вегетационния период, което оскъпява производството и влошава качеството на продукцията. За да се избегне този недостатък, сеитбата не бива да закъснява.

Репичките имат кратък вегетационен период и се използват най-често за уплътняване на сеитбообращенията в пластмасовите или застъклени оранжерии.

Отглеждат се и под полиетиленови тунели, като сеитбата им е още през февруари, когато условията са благоприятни за обработка на почвата.

Тогава се оформят високи лехи, широки 1-1,20 м и дълги 10-15 м, а между тях се оставят пътеки, широки 50-60 см. На по-големи площи се сее редово, на разстояние между редовете 10-12 см.

Сеитбата се извършва ръчно с около 4-5 г семена на 1 кв.м, покрити с 1-2 см почва, примесена с тор. Препоръчва се поетапното засяване на семената през 10-15 дни с цел удължаване на беритбения период.

След поникване посевът леко се засушава, за да не прерасне, особено при сортове образуващи голяма листна розетка. Температурата в тунелите се регулира чрез проветряване и се поддържа в оптимални граници между 15°С и 18°С. Във фаза 2-3 лист е добре температурата и влагата да започнат да се повишават постепенно. В периода на нарастване на кореноплодите репичките трябва да се отглеждат при равномерна почвена влажност - 70-80% от ППВ.

По-ниските стойности забавят нарастването на кореноплодите, които стават с по-груба консистенция и с по-силна лютивина, а неравномерната влажност е предпоставка за напукването им. Добре е да се полива в предобедните часове и след това тунелите да се проветряват по-продължително.

Когато образуват 1-2 листа, растенията се подхранват с азотен тор.Дозата не трябва да превишава 15-20 кг амониева селитра на декар, поради опасност от образуване на прекалено голяма листна маса и забавяне на образуването на кореноплодите. По този начин се предотвратява и натрупването на големи количества нитрати.

Полиетиленът се премахва, когато времето се затопли (обикновено през март) и репичките вече се отглеждат на открито. Растенията, готови за прибиране, често имат полегнала листна розетка, а почвата около тях е леко напукана. Продукцията се прибира в края на март на 2-3 пъти , като средният добив от декар е 15 000-20 000 връзки с по 10 растения на връзка.

При нашите условия морковите се отглеждат най-вече под полиетиленови тунели, с което се постига изпреварване на ранното полско производство с около 1-2 месеца. Сравнително дългият им вегетационен период ги прави неподходящи за отглеждане в пластмасови и застъклени оранжерии.

Избират се ранозрели сортове с цилиндрични и интензивно оцветени кореноплоди, с малка сърцевина, образуващи слаба листна розетка.

Почвата се подготвя така, че да бъде чиста от плевели и буци, структурна и водопропусклива. За целта се изорава на дълбочина 28-30 см през есента, като едновременно с оранта се внасят минерални и органични торове. През февруари-март площта се култивира и фрезува на 12-15 см дълбочина. Оформят се високи лехи с широчина 1-1,20 м и дължина 10-15 м и се оставят пътеки между тях, широки 50-60 см.

Сеитбата е в края на февруари или през първата половина на март. Сее се разпръснато или редово, при междуредово разстояние 20-25 см, със сеитбена норма 0,8-1,0 грама семена на 1 кв. м. Подходяща е и ивичестата сеитба - семената се разпръскват в широка 10-15 см ивица, със сеитбена норма 1,2-1,5 г семена на 1 кв. м. Засява се на дълбочина 1,5-2 см, след което лехите по възможност се валират и се покриват с тунели. До поникването на растенията се поддържа висока почвена влажност - 85-90% от ППВ. След поникване основната грижа е редовното проветряване с цел поддържане на температурата около 18-20°С през деня при слънчево време и 12-14°С при облачно. Добро решение е изборът на перфорирано полиетиленово покритие за избягване на резките температурни колебания.

В края на март фолиото се отстранява временно и се извършва подхранване с азотни и калиеви торове. При посевите с редово засяване е добре да се извърши двукратно окопаване на дълбочина 6-7 см.

Тунелите се отстраняват в края на април, а прибирането на продукцията започва, когато кореноплодите достигнат дебелина над 1,5 см и дължина над 7 см - обикновено в началото на май. Изваждането става чрез подкопаване, а при по-рохкава почва може и чрез изскубване. Средният добив от 1 кв. м е 20-30 връзки с по 5 растения на връзка или 2,5-3,0 кг кореноплоди от 1 кв. м площ.