Преходът от оборно отглеждане към пролетна паша крие рискове

Най-уязвими са приплодите заради температурния стрес

Жени Владинова

От Европейския ветеринарен съюз (Food and Veterinary Office - FVO), както и Федерацията на ветеринарите в Европа (FVE) напомнят на фермерите, че имунитетът на животните е силно занижен при прехода от зимното оборно отглеждане към пролетната паша. Резките амплитуди и наличието на течения води до възникване на диспепсии, катари на горните дихателни пътища, болести на мускулите, ставите и периферните нерви.

Основната причина за изброените заболявания при телетата са намалените естествени съпротивителни сили на организма заради температурния стрес. Ако повишената влажност на въздуха се съчетае с висока температура, в организма на животните става задържане на топлина, затормозена обмяна на веществата, намалена продуктивност и устойчивост към инфекциозни и незаразни заболявания. На всеки 10 процента увеличение на относителната влажност на въздуха оптималните обменни процеси в организма на телетата се забавят с 1-2 процента.

Резките температурни колебания водят до повишена смъртност особено при новородените телета, като опасни са също така теченията и повишената влажност в помещенията. При влажност на въздуха 90 и повече процента нараства заболеваемостта от пневмонии.

Но и прекалено ниската влажност на въздуха (по-малко от 30-40 процента) при повишена температура се отразява неблагоприятно върху младите животни, като предизвикват сухота на слизестите ципи, засилена жажда и обилно потоотделяне. Рязкото намаляват съпротивителните сили на организма към инфекции.

Но най-опасна остава високата влажност при ниска температура - тази комбинация е много вредна. Заради повишената топлопроводимост и топлоемкост на организма животните губят много топлина.

При нормална температура и повишена влажност водните пари кондензират по стените, таваните, пода, постелята и по оборудването в помещението, което се отразява зле на кондицията на животните.

Другата крайност - с повишаването на температурата кожата и конюнктивата на животните изсъхват, което води до повишена ранимост и проницаемост на микроорганизми. Върху кожата се появяват екземи, признаци на краста, нападение на кърлежи.

Влажността в помещенията може да се оптимизира чрез естествена или изкуствена вентилация като се зададе определена скорост на движение на въздуха. Оптималната скорост за телетата трябва да е 0,3 м/сек. и да не е по-висока от 0,5 м/сек.

За родилните отделения, профилакториумите и телчарниците нормата е 0,2 м/сек. На всеки градус на увеличаване или намаляване на температурата този показател трябва съответно да се увеличава с 0,05 м/сек. или да се намалява с 0,02 м/сек.

Не бива да се пренебрегва и химичният състав на въздуха върху здравословното и физиологичното състояние и върху продуктивността на животните. В помещенията се натрупват изпарения от амоняк, сероводород и от други процеси на гниене. Животните издишат въглероден двуокис и вследствие на това неговото количество в помещенията се увеличава, а кислородът намалява.

Натрупалият се в телчарника сероводород затормозява окислителните процеси в организма, предизвиква възпаления и отоци на белите дробове и е една от причините за кислородно гладуване на животните което се отразява отрицателно върху нервната им система. Продължителното му вдишване може да завърши с хронично отравяне, загуба на телесна маса и обща слабост. През белите дробове и слизестите ципи на дихателните пътища сероводородът попада в кръвта, блокира действието на ферментите, необходими за клетъчното дишане, вследствие на което се парализира дишането.

Фермерлите не бива да забравят, че амонякът влияе отрицателно върху здравето и продуктивността на животните. Като се адсорбира в слизестите ципи на носоглътката и горните дихателни пътища, той предизвиква силното им дразнене.

Продължителното вдишване дори на малко количество амоняк намалява съпротивителните сили на организма и води до възникване на различни заболявания, особено на белодробни.

Влажността в помещенията може да се оптимизира чрез естествена или изкуствена вентилация, като се зададе определена скорост на движение на въздуха. Оптималната скорост за телетата трябва да е 0,3 м/сек. и да не е по-висока от 0,5 м/сек.

За да се създадат комфортни зоохигиенни условия за отглеждане на телатата, се прилага естествена и изкуствена вентилация. На пазара се предлагат различни системи с пултове за управление, автоматично изключване, магнитно включване и терморегулатори.