8° C, облачно
Какво ще се изисква от българските земеделци, за да получават услуги
Диана Ванчева
Еврокомисията предупреди държавите членки, че трябва да докажат пред дирекцията за цифрово управление как чрез цифровизацията ще решат определени проблеми в агросектора. Става дума за по-висока конкурентоспособност на земеделските стопанства, а на следващо място за справянето им с климатичните проблеми.
Вече може би ще стане дума и за емисиите, които досега не са измервани в земеделието и не са контролирани.
Ще се разчита модерните цифрови технологии да помагат на земеделците ни да продават своята продукция и така да могат да станат видими на всички пазари, които ги интересуват и на които искат да реализират.
България, както и другите държави членки, трябва да заложат в земеделието и селските си райони основните дейности и компоненти, които ще защитават за изпълнение и финансиране след 2020 г.
Нещата не са на книга, те са много конкретни, каза Светлана Боянова пред вестник "Български фермер".
Според нея ще се иска България да отговори:
Първо - каква ще е инфраструктурата, с която ще се събират данните за комуникация - става дума за широколентов интернет, изграждан в рамките на ПРСР, който да е завършен до 100% . Отчита се, че у нас равнището му е сравнително добро, стигнал е до 90%, заяви Боянова.
Второ - как и къде ще изграждаме метеостанции, които ще дават данни в близост до земеделските стопанства, а не само на областно ниво. България ще заложи да има станции в цялата страна и съответно софтуер към тях, информира Боянова.
Трето - страната ни е предвидила да прави инвестиции в прецизно растениевъдство животновъдство и пчеларство.
Да уточним, че за инвестиция ще се смята чистото купуване на оборудване, а не иновацията, обясни експертката.
Тук ще е необходимо да се привлекат и IT компании, за да предложат това, което ще е необходимо да се купи от дадено стопанство.
Сериозен проблем, върху който ЕК вече работи, е свързаността на всички устройства, за да могат да се четат по един и същ начин данните. Така прилагаме gps техника, прецизно напояване, торене, хуманно отношение към животните.
Боянова обясни, че ако на даден фермер не му стане ясно за какво ще му свърши работа всичко това в цифровизацията и къде ще е неговата печалба, няма да тръгне процесът.
Затова е заложено в плана на държавата ни, че ще има обучение на фермерите.
В областта на иновациите ще се изграждат хъбовете които също са приоритет на ЕС след 2020 г. Чрез тях цифровите технологии от разработчиците ще стигат до фермерите. Ще работят и по поръчка на земеделските производители.
Хъбовете ще предлагат разработки на даден проект, ще дават данни на фермерите какво финансиране ще има - европейско, национално или частно, за даден проект. Към тях ще има инкубатори и акселератори, чрез които ще се правят и тестове на продукти в дадени фермерски полета с цел консултации.
Хъбът ще предоставя на фермерите и развойна дейност, а и ще посочва хората, които земеделците да търсят за разработки.
Вече имаме български хъб за земеделие. Това е агрохъб.бг. Той вече е на линия, и се очаква скоро да бъде включен в европейската мрежа на хъбовете, която ще стартира още на 28 февруари т.г.
Това означава, че където и да си фермер, ще получаваш компетентно европейско решение, както и съвет. Защото ще можеш да се обърнеш към база данни и информирани експерти из целия ЕС, както и за контакти, и за пазари за реализация.
За целта администрацията ще има сериозен ангажимент да изгради подходяща цифрова инфраструктура. Към нея всеки фермер ще има нещо като земеделско досие и ще е видим.
Много скоро ще се постигне целта да се оптимизира процесът и данните да са събрани. Така, че да дават възможност на IT компаниите да разработват и правят продукти за земеделците, а държавата да прави на тази основа своите анализи за подсекторите.
На следващо място идва блокчейнът, който макар и да звучи много далечно и помпозно, всъщност вече е на прага ни. Това е технология, с помощта на която ще се събират базите данни в блокове. Децентрализирана технология ще позволява на много агенти да вкарват тези бази данни, които обаче няма да са безконтролни. Защото следващият блок ще потвърждава истинността на предния.
Всъщност тази БЧ-технология в сектор земеделие вече е във фокуса на ЕК и в някои държави е разработена. Тя вече проследява инициативи на ниво ЕС в някои държави членки. Стана ясно, че доста е напреднала в балтийските държави и в други развити аграрни страни. Само за пример - тя отдавна е работеща в сферата на здравеопазването в ЕС. Но в агробизнеса е разпозната и планирана от ЕК да стартира от 2020 г. с цел аграрни и хранителни доставки, контрагенти, сключване на писмени договори чрез БЧ и т.н.
Светлана Боянова поясни да не бъркаме понятията - БЧ не е криптовалута, към която в сектора се гледа с известна доза подозрение. БЧ ще открива за фермерите нови пазари и ще елиминира някои дистрибутори по пътя на доставките, като така ще скъсява веригата.
Досега 83 млн. евро са инвестирани в ЕС за това, а до 2020 г. ще се усвоят от държавите 340 млн. евро.
Скоро ще бъде изградена и международна асоциация за БЧ-приложения. Българин ще е от нейните основатели.
Коментари