Дали само поради сушата, а може би и поради неразградени заради сушата хербицидни остатъчни количества, дали от наслагването на негативи от минимални или лоши обработки, дали поради други влияния - тази есен в някои райони на страната развитието на зимните житни култури е в бедствено положение, коментира Евелина Маринова.
През първата десетдневка на февруари картинката започна да се променя рязко в положителен смисъл - започнаха да излизат листа над земята, започнаха да братят някои все пак успели да поникнат посеви и земеделците отдъхнаха малко и с повече оптимизъм посрещат пролетта. Но нека не се самозалъгваме. Зимните житни култури трябва да преминат през стадий на яровизация, за да формират нормални генеративни заложби. Поникващи през пролетта в условия на меки температури, те вече са със силно намален добивен потенциал. Ще има и непоникнали полета, които трябва да се пресяват и тук идва въпросът - с какво.
Изборът основно е между слънчоглед и царевица, но все по-голямо търсене се очертава на зърнено житни със слята повърхност като пролетен ечемик, овес и пролетна пшеница. Въпреки че пролетните ечемик и пшеница са с по-нисък потенциал от зимните форми, все пак те са една възможност за поддържане на нормален сеитбооборот ако се наложи. Овесът дори е една прекрасна култура, доста подценявана поради по-малкото й пазарно значение.
Какво трябва да знаем в технологичен аспект за пролетните житни, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 18 февруари.
Коментари