Резитбата на овощните растения е специфично агротехническо мероприятие, с което може да се въздейства на растежа и плододаването не само на растението като цяло, но и на отделните клони и клонки.

Видове резитби според целта, която се поставя, и от възрастта на овощното растение:

1) Резитба за формиране - извършва се през периода на силния растеж. Започва непосредствено след засаждането и приключва с окончателното формиране на короната и има за цел през първите 4 – 5 години да се формира подходяща корона, която да бъде достатъчно здрава, добре огрявана от слънцето и обрасла с жизнена плододаваща дървесина. Най–силна е първата резитба след засаждането, с което се цели да се приведе в съответствие надземната част на дръвчетата със силно нарушената при изваждането коренова система. Степента на тази резитба се определя от височината на стъблото, което зависи от типа на короната, използваната подложка (семенна, вегетативна) и начина на беритба на плодовете.

2) Резитба за плододаване - прилага се през периода на плододаването, като при някои скорозрели овощни видове, като праскови, круши и ябълки, присадени на слаборастящи подложки започва още през периода на формирането. Основната задача на тези резитби е чрез прореждане (просветляване), съкращаване и обновяване на дървесината да се поддържа всяка година добър растеж, което е предпоставка за редовно плододаване и получаване на максимална, качествена продукция.

3) Резитба за подмладяване - прилага се, когато растежът отслабне много и засъхването е обхванало голяма част от обрастващата и полускелетната дървесина, а по- късно и върховете на скелетните части. Силата на тази резитба е съобразно степента на застаряването и засъхването, като съкращаването достига най- малко до 4 - 6 годишна дървесина. При по-силно застаряване скелетните клони и разклонения се съкращават от 1/4 до 1/3, като едновременно се прорежда и съкращава силно и обрастващата дървесина. С това се цели да се предизвика образуването на лакомци и да се засили растежът на клоните и клонките, с което може до известна степен да се удължи периодът на плододаване.

Видове резитби в зависимост от сезона, през който се извършват:

1) Зимни резитби - започват от листопада през есента и приключват през пролетта при набъбване на пъпките. Резитбата не трябва да започва прекалено рано през есента или да закъснява много напролет.

Резитбата проведена непосредствено след листопада, оказва известно отслабващо въздействие върху овощните растения, защото по това време още не е приключило оттичането на асимилатите от едногодишните прирасти към дебелите части на короната и кореновата система.

Колкото е по-голямо закъснението с резитбата напролет след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките, толкова по-чувствителни са загубите на резервни хранителни вещества,които се предвижват с възходящия ток. Отслабващото влияние на закъснялата резитба е особено голямо, когато тя се провежда след появата на новите листа. Особено силно е изразено отрицателното влияние на такава резитба върху новозасадените дървета. Повече внимание по отношение срока на зимната резитба изискват плододаващите праскови и кайсии (като рано развиващи се видове).

2) Летни резитби. Извършват се през вегетационния период. Сроковете за провеждане на лятната резитба са във връзка с определената резитбена операция и поставената цел.

Видове резитбени операции при зимните (основните) резитби:

1) Прореждане – прореждането или /просветляването/, на короната е основна резитбена операция, при която се отстраняват излишните леторасти, клонки, полускелетни части,скелетни разклонения и скелетни клони, с което се постига добро огряване на всички части на короната и се подобряват условията на фотосинтеза. Тя е основната резитбена операция използвана при резитбата за формиране. При нея отрезите се правят без чеп, непосредствено до пръстена, който се е формирал в основата им. По-високото и по-ниското отрязване на клоните и клонките се отразява неблагоприятно върху заздравяването на раната. При клони с по-остри ъгли долният край на отрезите се прави малко по- високо.

2) Съкращаване – съкращаването е друга основна (същинска) операция, при която се премахва част от клоните и клонките.

3) Съкращаване над пъпка – при съкращаване на едногодишни клонки, отрезът се прави на няколко милиметра, срещуположно на пъпката, под наклон около 45º. Под влияние на съкращаването пъпките близо до отреза се възбуждат към растеж и образуват силен прираст.

4) Съкращаване над клонка (разклонение), без да се оставя чеп. Силното съкращаване в млада възраст, води до образуване на излишен прираст, силно сгъстяване на короната и удължаване на неплододаващия период.

При съкращаването се премахва връхната част на едногодишно клонче, многогодишна плодна клонка или скелетен клон.

Съкращаването бива: слабо - когато се отрязва 1/5 до ¼ от връхната част на клонките, умерено – при отстраняване на 1/3, и силно – когато се премахва ½ и повече от дължината им. С тази резитбена операция се цели да се предизвика засилване на растежа под мястото на съкращаването.

Резитбата за съкращение се прилага главно при: съкращаване на новозасаденото дръвче за оформяне на височината на стъблото, съкращаване на клонките, избрани за скелетни клони, или за да израснат подходящи скелетни разклонения, съкращаване на водача в зоната, където ще се формира етаж или скелетен клон, съкращаване на обрастващите клонки, полускелетните и скелетните части за подмладяването им.

Видове резитбени операции при летните резитби:

1) Филизене – премахване на все още невдървесинели прирасти наречени филизи с ръка, без ножица, които ако се оставят, ще се превърнат в ненужни клончета и ще трябва да се изрежат до основата при зимната резитба. Извършва се в началото на вегетацията, когато младите филизи имат дължина 10 -12 см. Тази операция намира много добро приложение, особено през периода на формиране на короната.

2) Пензиране – съкращаване (прищипване) на невдървесинени прирасти (премахване на ръка на връхни части на растящите леторасти). По този начин се забавя техния растеж на дължина и може да се предизвика предивременно разклоняване, ако това стане по- рано, или превръщане на листните пъпки в плодни – при по късно пензиране. Извършва се през период на силен растеж на леторастите в зависимост от целта, която се преследва.

3) Напречните нарези са важна резитбена операция във формовото овощарство. Чрез тях може да се засили или отслаби растежът на определена част от короната на дървото. Те са едно от средствата за въздействие върху дръвчетата в желана насока. Извършват се рано напролет, преди започване на сокодвижението. Най-често се използва косер или остро ножче.

Ширината на нареза трябва да бъде 3—4 мм, като в дълбочина обхваща кората и 3—4 мм от дървесината. Местоположението на нареза се определя от замисъла на овощаря. Чрез нареза се нарушава проводящата система, така че ако той е под пъпката, притокът на вода и минерални хранителни вещества се отклонява от нея и тя ще се развие в слаб прираст и обратно, ако нарезът е над пъпката, притокът на водата и минералните вещества поради прекъснати проводящи съдове над нея се отклоняват към пъпката и тя се развива в силен прираст. За да се предотврати засъхването им, нарезите се покриват с тънък слой овощарска замазка. След известно време те калусират и ако не бъдат възстановени, тяхната роля може да бъде елиминирана. След като пъпката или клончето, под или над което се намират нарезите, се е развило в желаното направление, нарезите могат да се оставят да калусират и да се възстановят проводящите съдове.

4) Надлъжните нарези се използват при деформации по стъблото или клоните. Най-често това става при врязване на превръзките след присаждане. Тогава, за да се ускори коригирането на този недостатък, се правят надлъжни нарези на 1—2 см един от друг, които трябва да достигат на дълбочина до дървесината. Нарезите стимулират деятелността на камбиалната тъкан, с която се ускорява зарастването на получените от превръзките врязвания. Надлъжните нарези, както и напречните, се правят рано напролет.

5) Колцуването се прилага с цел да се отслабят отделни по-клони или обрастващи клонки. Извършва се след пълно развитие на дърветата през май. В основата на клона или клончето с остро ножче се изрязва и се отстранява един пръстен от кората с ширина 0,5—1 см заедно с ликовата част и се замазва с овощарски мехлем. Натрупването на асимилати над мястото на колцуването води, от една страна, до отслабване на растежа, а от друга, предизвиква залагане на плодни пъпки. Колцуваното място трябва да се наблюдава и ако бъде запълнено е калусна тъкан, тя трябва да се отстрани, за да не се възстанови връзката.

Нараняването на клона или клонката може да се избегне, ако колцуването се прави с гривна от ламарина. За да не се вреже в кората на дървото, в двата края тя се нарязва и с тел под и над нарязването от горната и долната страна се притяга здраво. Гривната се поставя в края на март.

6) Прореждане на плодове и завръзи - най-вече при прасковата. Без такова прореждане плодовете остават дребни и лошокачествени, нарушава се фенофазата на цветообразуването и растежа. Извършва се непосредствено след физиологичното им опадване (така нареченото - юнско опадване), преди да са достигнали големината на орех.

С прореждането се цели да се подобри достъпът на светлина и въздух до всички части на короната, а също и да се намали броя на цветните пъпки. В резултат на това се получават по- едри и по- добре оцветени плодове.

7) Ослепяване на пъпките се прави през зимния период. С остър нож се изрязват пъпките (заедно с тънка част от кората), от които биха се развили ненужни части. В някои случаи може да се изчака и пъпките да се оронят, когато силно набъбнат. Тогава обаче има опасност да останат стипуларните пъпки, които могат да дадат леторасти.