На 16-и януари през 1896 г. с Указ на княз Фердинанд е приет „Закон за мерките против филоксерната зараза и за възстановяването на опустошените от нея лозя”. С този акт официално е поставено началото на регламентираната борба с вредителите по растенията и на растителнозащитната дейност у нас.
123 години по-късно опазването на растенията не е просто те да се защитят от опасни вредители, които нанасят икономическа вреда, а нещо много повече. От съществено значение са проследяването на карантинните за страната вредители, спазването на правилата за добри земеделски практики при отглеждането на културите, фитосанитарен контрол, отглеждане и предлагане на чисти от пестициди и други вредни вещества храни и т.н., и т.н.
Не случайно и наскоро беше взето решение 2020 да е Международна година на здравето. То е вследствие и на едни от основните цели, които ООН и ФАО си поставят, а именно за произвеждане на безопасна храна, както и за справяне с глада в световен мащаб и изкореняване на бедността.
Денят на растителнозащитника е важен не само за хората, на които той е професионален празник, каза в приветствието си Николай Роснев, зам.-изпълнителен директор на БАБХ, на форума, който се проведе в Аграрния университет. А значението му идва оттам, че тези специалисти, научни работници, преподаватели работят за един изключителен важен сектор, който следи да се отглеждат здрави растения, от които да се произвежда чиста храна.
Още по темата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 21 януари.
Коментари