Искате ли да наблюдавате огромни площи от пейзажа просто и лесно? Тогава просто се вслушайте в „разговорите”, които пчелите водят помежду си. В изследване, водено от Франсис Ратниекс, екип от Университета в Съсекс анализирал поклащащия танц на медоносните пчели и докладвали резултатите в списание „Current Biology”, информира pcheli.bg. Проучването предполага, че скъпоструващите мерки да се отделят земеделските земи и да се позволи на дивите цветя да растат, могат да бъдат много полезни за пчелите.

„През последните две десетилетия Европейският съюз е изразходвал 41 милиарда евро за агроекологични схеми, които имат за цел да се подобри състоянието на селските райони и които се изискват за всички страни членки на ЕС”, казват от Лабораторията по пчеларство и социални насекоми към Университета в Съсекс. Те добавят обаче, че има малко доказателства, оценяващи тези схеми. „За да се оцени не само околната среда, но и схемите, използвани за управление на тази среда, използваме един необикновен източник на данни – медоносната пчела, един организъм, който от своя страна може да се възползва от доброто състояние на селските райони.”

Екипът записва и декодира поклащащия танц на пчелите в три кошера по време на двугодишен период. Пчелите танцуват, за да разкажат на останалите от кошера къде да намерят най-добрия нектар и цветен прашец. Ъгълът на танца им предава информация за посоката на източника, докато продължителността съобщава разстоянието. Изследователите могат да измерят тези танцови характеристики за не повече от няколко минути, с помощта на транспортир и таймер. Като цяло, учените „подслушали” 5 484 танца, за да открият, че най-добрата храна в рамките на 94 кв. км от смесен градско-селски ландшафт, включен в проучването – от който пчелите и по-широк кръг опрашващи насекоми са заинтересовани – е място, наречено Касъл Хил, което се оказва единственият Национален природен резерват в района. По-общо казано, агроекологичните схеми на високо ниво са най-добрите места за пчелите.

Изследователите били изненадани да открият, че агроекологичните схеми на органично ниво били най-малко посещавани от пчелите. Може да се окаже, че редовното косене, което първоначално е необходимо, за да спре израстването на някои растения в тези участъци, оставя малко диви цветя за пчелите.

Проучването показва, че пчелите могат да служат като биоиндикатори за наблюдение на големи площи и да предоставят информация от практическо значение за по-доброто управление на околната среда, твърдят изследователите. Това също така дава и нов смисъл на понятието „пчела-работничка”. „Представете си времето, работната ръка, както и разходите, необходими за проучването на такъв район, обхождайки го пеша – да се изследват източниците на нектар за количеството и качеството на продукцията, да се преброят другите насекоми, посещаващи цветя, за да се отчете съперничеството, и след това, да направите това отново и отново в местата за събиране на храна в продължение на две години”, казват учените. „Вместо това, ние оставихме пчелите да свършат тежката работа, свързана с проучване на района и интегриране на всички разходи, а след това да предоставят чрез своя танц, тази биологична информация за качеството на ландшафта”.

Източник apisuk.com