Крайно време е да се приеме закона за браншовите организации в земеделието, който да внесе ред и ясна оценка за представителността на всяка организация. Това казва в интервю за БТА заместник-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов.

Борбата с трите заразни болести по животните, от които страната ни търпи сериозни икономически щети, продължава. Животновъдството като отрасъл е сред основните приоритети на МЗХГ, а ведомството обсъжда заедно с бранша и учените нова методология за запазване на застрашените от изчезване местни породи животни, казва още зам.-министър Иванов.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Каква е ситуацията към момента с трите заразни болести по животните, заради която страната ни търпи санкции и икономически загуби?

Отговор: Признаването на свободния статут на страната ни по отношение на болестта чума по дребните преживни животни на практика ще стане след 6 месеца. Това е период на активно наблюдение и вземане на проби, за да можем да имаме доказателство за това, което искаме да постигнем.

За голямо съжаление африканската чума по свинете, т. нар. АЧС, е с голям фронт по границата с Румъния и той се разширява. Отначало беше само във Варненска област и постепенно слиза надолу до Добрич и Силистра, а от онзи ден и в Плевен. През зимния период дивите прасета тръгват по река Дунав, която замръзва и апелирахме към ловците да ни се притекат на помощ в борбата, за което им създаваме и различни стимули.

Това, което основно трябва да направим по отношение на АЧС, е да разделим цикъла, който се развива при дивите свине от домашните. Ловците, гъбарите, дървосекачите и т. н. се опитваме да нямат домашни свине по дворовете, за да не внесат евентуално инфекцията там. Ако успеем в това, ще успеем и в борбата срещу заболяването африканска чума по свинете.

По отношение на инфлуенцата по птиците имаме известен успех. Насочили сме усилията си в няколкото изолирани района със заболяването. Идеята е да заздравим двете нива на контрол. Едната посока е мониторинговият контрол, който се изпълнява от бизнес операторите, птицевъдите, а другата - официалният контрол. Проблемът е, че освен тази инфлуенца, която си отглеждаме от три години вече, през зимата с миграцията на прелетните птици от север, може да си докараме и нова. Затова държим "ръката на спусъка" и сме готови да реагираме всеки един момент.

Въпрос: Ако тази година животновъдството е сред приоритетите на МЗХГ, какви ще бъдат и приоритетните мерки, които ще предприемете за стабилизирането на този сектор?

Отговор: Животновъдството е сред първите ни приоритети. Това, което имаме като възможности за подпомагане, в това число и за малките фермери, ще продължим да го правим по законоустановените правила. УС на фонд "Земеделие" вече гласува параметрите на средствата за тази година. Освен това има и редица законови мерки, които трябва да одобрим.

В парламента преди дни бяха гледани на първо четене промените в Закона за животновъдството. Там се предвиждат сериозни промени в посока развъдните организации и програмите, които те изпълняват, като се засилва контролът върху тях. По този начин трябва постепенно да сложим ред в нашата къщичка и правилата да са ясни и за този, който ги изпълнява, и за този, който ги контролира.

Въпрос: Има ли застрашени породи животни от изчезване и какво ще направите в тази посока?

Отговор: Преди време с регламент от 2014 г. бяха установени критичните прагове на застрашеност на различните видове. След това обаче нов регламент промени това със становището, че научната общност трябва да разработи методология, по която да се определи доколко и кои са застрашените видове. Тогава събрах експертите от Селскостопанска академия и го помолих да разработят такава. Миналата седмица обсъдихме методологията и предстои тя да бъде одобрена от бранша.

Сред застрашените породи, например в овцевъдството, са дъблинската, каракачанската, маришката и някои други. Има различни мнения в това дали традиционните за определени райони породи, трябва да се отглеждат точно там, или в други части. Лимитът за овцете досега беше 10 хил. бройки за регион, а за говедата 5 или 8 хиляди и то най-вече за биволите и родопското късорого говедо.

Въпрос: Споменахте биволите и си спомних, че този отрасъл процъфтяваше преди години, изнасяхме биволи и този бизнес носеше големи приходи за държавата. Сега как стоят нещата?

Отговор: Внасяхме разплоден материал и биволи от Индия и за подложка ползвахме нашите местни породи като уникалната порода българска мура. Знам колко усилия полагахме, защото наш експерт отиде в Индия да подбира животните по региони, там бяха под карантина, тук също ги изследвахме и подложихме на строга карантина. За съжаление, след това, в периода на дивия преход, в началото му, изнесоха към 3500 бременни юници за Филипините. Започна се един безразборен износ и сега отрасълът се мъчи да излезе от критичната си фаза.

Въпрос: Като говорим за износ, какво стана с пазара ни в Турция?

Отговор: Отново една от болестите се явява като проблем. Преди беше "синия език", сега е "чумата по дребните преживни животни". Друг проблем е, че според турската страна нямаме одобрена от техни експерти кланица.

Въпрос: Преди дни връчихте и наградата Еврофермер на годината на Боян Бурчин. Каква е ползата от подобен конкурс?

Отговор: Ползите са много. По този начин популяризираме българското фермерство и производители. На второ място даваме възможност на всички, които полагат усилия, правят инвестиции, да знаят, че трудът им е оценен подобаващо.

Освен това се дава възможност на нашите фермери да се съизмерват с колегите си от другите европейски държави. Те отдавна са достигнали тяхното ниво и са напълно конкурентни на пазара. Проблемът е да не се връщаме назад, а да постигнем по-устойчиви резултати.

Въпрос: Новият еврофермер на годината е крупен земеделец, който обработва около 13 хиляди декара земя с пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица. От тях около 3 хил. дка от площите са биологично производство, но той сподели, че се сблъсква с изключително много проблеми. Какво се случва в този сектор в България и още ли са под въпрос парите за биоземеделие?

Отговор: Проблемът не е точно в моя ресор и затова ми е трудно да ви отговоря. По принцип обаче насоките и тенденциите са ясни - това е едно направление, което неминуемо ще се развива и като ръководство на министерството ние ще го подкрепяме всячески.

Въпрос: В края на годината имахте среща с животновъдите, които отглеждат месодайни породи. Какво им казахте, ще има ли пари за тях?

Отговор: Пари ще има за всички. Въпросът е как по най-правилният начин да ги разпределим. Те се почувстваха малко онеправдани за сметка на млекодайните породи. Понякога годината не е много добра, международните пазари влияят на цените на фуражите, на млеката. Ние правим анализ и на тази основа подпомагаме най-уязвимия сегмент.

След срещата договорихме много полезни неща и те касаят основно следващият програмен период от 2020 г. Проблемът е, че това, което тези животновъди получават в момента, е договорено и нотифицирано в Брюксел и параметрите на заплащане са уточнени, макар от тогава да е изминало доста време. И с право те определят като несправедливо това, че парите остават едни и същи, макар при договарянето те да са давани за стопанство с 1000 крави, които вече са примерно 7000.

Сега трябва много да внимаваме и с тяхно участие да заложим правилните параметри за следващия програмен период, за да избегнем подобни ситуации.

Друг сериозен проблем е, че нашите браншови организации са твърде много. Смятам, че е крайно време да се приеме някакъв закон за браншовите организации, който да сложи ред в това. Ще ви дам пример - точно преди Нова година имах три срещи с пчеларите и трите пъти се срещах с три различни групи. Тогава ги помолих да оторизират една група, с пълномощие да преговаряме, защото не е нормално в рамките на една седмица да се срещам с три различни групи, всяка от които да отрича предишната.

Въпрос: Но за този закон за браншовите организации се говори от десетилетия, а никой не се захваща да го направи. Не трябва ли МЗХГ да е инициатор за това?

Отговор: Добре е да имаме равнопоставеност и в тази насока. Ние не искаме да го налагаме насилствено, защото това са техните организации. Те уж имат воля, пък на практика не го правят.