България се обезмагарява

Мъжките разплодници изчезват и за малкотo магарици няма осеменители

Половата система на кравите се променя от висококалорични храни

Магаретата у нас са на изчезване, тъй като почти няма жребци, които да заплождат и малкото останали магарици. Това предупреждава д-р Манол Карадаев от Тракийския университет в Стара Загора.

“Магарето, за съжаление, вече не е потребно на съвременника. То помагаше в изпълнението на труда на селския човек до неотдавна, сега вече хората разчитат на техниката. Това на практика изключи от разплод магаретата и

в скоро време

ще ги гледаме

само

в зоопарка,

коментира Карадаев.

Ако преди години на всеки две български семейства по селата се е падало поне по едно магаре, сега в някои дори няма такива, сочат наблюденията на университетския преподавател. Заради дефицита на магарета в България от Брюксел вече субсидират отглеждането и разплода им.

Бременността при магарето продължава около 1 г. “На практика това доказва, че те по-трудно и по-бавно се развъждат. Освен това там, където се използват мъжки магарета за работа, те се кастрират, тъй като са злонравни”, обяснява докторът. Преди време е имало поне по един разплодник във всяко село, на чийто собственик дори се е заплащало заплождането на магарици.

Те са ценни заради млякото им. “В него има над 5% млечна захар и много малко мазнини, което го прави диетично. То е и скъпо освен полезно. Известни са лечебните свойства на магарешкото мляко, което го прави търсено.

Една магарица

дава много

по-малко мляко,

отколкото една

крава или коза,

казва Карадаев. След раждането на малко магаренце млякото стига само за изхранването му, защото трябва да суче от 4 до 6 месеца. Отглеждането им не е никак сложно и скъпо, защото те задоволяват хранителните си нужди с нискокачествени фуражи. Дори понякога доизяждат остатъка от храната на други тревопасни животни.

“Изкуственото осемяване при еднокопитните все още не е масово разпространено в България. А при магаретата почти не е застъпено. При ценните коне обаче вече се замразява семенна течност на няколко места у нас”, посочва д-р Карадаев.

Приплодите на магаретата нерядко се използват за приготвяне на домашни суджуци и други деликатеси.

Д-р Карадаев и колегите му обаче се борят за магарешката популация. В учебните бази на Тракийския университет те отглеждат мъжко разплодно магаре и две магарици.

“Например знам за магаретариум в България, в който чужденец решава да купува “ пенсионирани магарета” от селата. Той ги пуска свободно в заградени ливади, където те да си изкарат щастливо последните дни от живота”, казва лекарят.

Магарето живее дълго - между 25 и 30 г. След 20-те животните вече не са работоспособни и стопаните им ги продават на безценица на прекупвачи, които ги колят или ги използват до последно, докато не умрат.

При кравите проблем с популацията няма. Те са полициклини животни, което на практика означава,

че те се

разгонват

целогодишно

през 18-20 дни,

ако нямат болести на половата система.

Д-р Манол Карадаев (вляво), заснет по време на интервенция. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

И добавя: “Съвременното говедовъдство е твърде продуктивно, а животните се отглеждат в условия на ферма, а не на ливада, което ги кара да се чувстват не много комфортно. Те се хранят с висококалорични и високоенергийни храни, за да дават повече мляко”. Това обаче води до проблеми в репродуктивния им цикъл и невинаги всяка крава ражда по веднъж в стопанска година. “Това налага т.нар. репродуктивен мениджмънт, при който с ехограф и хормолни средства се регулира половият им цикъл. След раждане кравата дава максимално количество мляко известно време, през този период тя трябва отново да се заплоди и следващата стопанска година да даде теле. Ако не роди – млякото постепенно ще намалее”, обяснява още докторът.