Здраво срастване между клонките

Неправилната резитба води до счупвания

Основен принцип при резитбата на овощните дръвчета е да се осигури здраво срастване между скелетните части. Ако това не е направено, може да се стигне до отцепване или счупване на клони. Това е следствие на невъзможност дървото да издържи на тежестта на плодовете, а през зимата - от по-обилно количество мокър сняг.

Здравината на срастване на скелетните части се определя от ъгъла, под който израстват клоните, от дебелината им, както и от близостта им до други клони.

Когато ъгълът е остър, не се получава добро срастване между дървесината на двете части, при натоварване на клона - се стига до разцепване.

Колкото ъгълът на отклонение е по-широк, толкова срастването е по-добро. Ръководейки се от това правило, при резитбата за формиране на короната, за скелетни клони се избират клончета, които израстват от водача под ъгъл по-голям от 45 градуса. При скелетните разклонения - да израстват под широк ъгъл от скелетния клон.

Ако скелетният клон е близък по дебелина с водача, връзката между тях е слаба, т.е. има реална опасност от счупване. Това важи и за скелетните разклонения.

Осигуряване на подходящ наклон

Препоръчително е да е около 30 градуса спрямо хоризонталата

Нарастването на клонките на дължина и обрастването им с още клонки, зависи от наклона, под който растат. Клонките, насочени вертикално, се удължават най-бързо, но не образуват равномерно по цялата им дължина обрастващи клонки. Така например във връхната част клонките са по-силни, а в основата - по-слаби.

Закономерността е, че колкото наклонът на клоните се променя от вертикално към хоризонтално положение, толкова по-бавно се удължават, а обрастването с клонки - става по-равномерно.

Най-доброто обрастване на клонките е с наклон около 30 градуса спрямо хоризонталата.

При хоризонтална позиция в основата на клоните се образуват най-силни странични клонки, а към върха - най-слаби. Колкото даден клон е по-наклонен, толкова по-слабо е обрастването му от вътрешната страна.

Вертикалното положение е препоръчително за водача, който е желателно най-бързо да се удължава и да обраства равномерно със скелетни клонки. Те трябва да имат наклон в основата над 45 градуса, а върхът им да расте почти изправено.

Обрастващата дървесина, при типа по-закръглени корони и с по-големи размери, се намира върху скелетните разклонения. Това налага те да бъдат разположени под най-благоприятния за обрастване ъгъл - 30 градуса спрямо хоризонталата.

ВАЖНО!

Когато се оставят два клона, които са равностойни водача, обикновено те имат доста остър ъгъл помежду си. В един момент ще се стигне до разцепването им. Ето защо винаги се препоръчва при формиране на короната, своевременно да се премахват конкурентите водача и на скелетните клони. По този начин водачът нараства и става по-дебел от останалите. При оставяне на голям брой скелетни клони, водачът става тънък е връзката му с клоните е по-слаба, отколкото ако са по-малко и израстват от по-раздалечени пъпки.

Препоръката е да се не се оставят повече от три скелетни клона на етаж, възможно по-далече един от друг. 

Съподчиненост на скелетните части

С резитбата растежът се забавя или засилва

Когото формирането на короната е с водач, най-ниско разположените клони трябва да са най-добре развити. Колкото по-нагоре по него са разположени, толкова по-малки по размери са.

Подобна зависимост е характерна и за скелетните разклонения, т.е. всяко по-високо разположено разклонение, трябва да е по-слабо развито от по-ниско разположените. Този принцип важи за всички формировки.

Тази съподчиненост в развитието на скелетните клони е важно условие за изграждане на корони с оптимална височина, с добро огряване на всички части и равномерно разпределение на плододаващата дървесина върху тях.

За осигуряване на равномерно разпределена корона, е необходимо да се избират скелетни части, които отговарят на изискването за съподчиненост. С резитбата растежът на дадени клони се забавя или засилва, според нуждата.

Например за намаляване размера на по-силен скелетен клон и изравняването му по големина с останалите клони на определен етаж, се извършва съкращаване. То обаче не е много препоръчително, тъй като води до образуване на повече силни прирасти в близост до отреза, които не са необходими. Затова по-добре е намаляването на растежната сила, съответно големината на скелетните части да се направи чрез наклоняване или лятна резитба. Кагато е необходимо отслабване на дадена скелетна част, тя се наклонява, а в случай, че трябва да се удължи Ц поставя се в по-изправено положение.

С помощта на лятната резитба например по-ефикасно се ограничават размерите на силнорастящите части в короната.

ПРИ ПЛОДОДОВАЩИ ДЪРВЕТА

При плододаващите дървета за отслабване на растежа и отделните части на короната се прилага способът, основаващ се на локалната отрицателна зависимост между растежа и плододаването. При необходимост да се отслаби дадена част, върху нея се оставят при зимна резитба повече плодни клони, а се премахват силните прирасти- с оставането на повече плодове се потиска растежа на тази част. Обратно, при необходимост от засилване, плодните клони се премахват, а се запазват силните прирасти.