Планирайте ги отрано

Планирането в градината е особено важно. И не става въпрос само за цветната градина. Ето един много показателен и всеизвестен пример - в лозовите масиви се засаждат розови храсти, защото розите се нападат от сходни болести, които нападат и лозите. Розите, обаче са много по-чувствителни към патогените и играят ролята на индикатори. Тоест, те "свирят тревога", а ние вземаме мерки. Освен това сокодвижението при розите започва по-рано напролет. Това отново е от полза за градинарите, а в конкретния случай - за лозарите.

А знаете ли, че растенията също са способни да създават приятелства?

Емблематичен пример за приятелство между растения е това между трите сестри - тиквата, увивният фасул и царевицата. Царевицата играе ролята на опора за фасула. Фасулът от своя страна набавя азот в почвата за другарчетата. А тиквата със своите големи листа потиска развитието на плевели - с други думи пречи на конкуренцията. Освен това големите листа създават своеобразен микроклимат на повърхността на почвата. И... всички са щастливи.

Можете да замените царевицата със слънчоглед или домат, фасулът с друга бобова култура, а тиквата с краставици. Резултатът ще бъде същият - успешен.

Хем цветно, хем вкусно

Алелопатията идва на мода

Сработването (или не) между растенията се нарича алелопатия. Думата идва от гръцки, където allelo означава "един на друг", а patho - страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, които все още не е много добре изучен и често бива отхвърлен от учените. Въпреки това добива все повече популярност в природосъобразните методи на земеделие. В различните растителни съобщества алелопатията може да бъде положителна или отрицателна. Тоест, едно растение да помага на друго, или напротив - да му пречи да се развива нормално.

Цветята изпълняват една от главните роли в приятелските отношения при растенията. Ако се замислите, ще откриете поне един пример за топли чувства между тях и във вашата градина. Често другаруването на растенията се предава от поколение на поколение и се затвърждава трайно в любителските градини.

Полезни връзки с цветя

В двойките, които ще изброим, обръщаме повече внимание на цветята. А ползите от тях са не само за окото, но и за по- вкусна храна.

Зеле и клеоме

Клеомето ще пази сянка на зелето. Цветето се отглежда лесно. Няма претенции към почвата и влагата в нея, но се отплаща на поливки. Обожава слънцето. Достига височина над метър, с което напълно оправдава приятелството си с зелето.

Пакетче със семена струва около 1,50 лв. Засяването им може да е директно в градината или първо да се направи разсад.

Цветовете на клеомето са нестандартни и интересни. Освен красотата си, растението е издръжливо и невзискателно. Дава доста семена и има склонност към самозасяване, но не се превръща в натрапник. Клеомето привлича и много пчели и други опрашители, с което е от полза и за други култури.

Тагетес и пъпеш

Тук тагетесът изпълнява ролята на репелент. С аромата си тагетесът пропъжда летящи и пълзящи неприятели не само от пъпешите, но и от много други културни растения.

Пакетче със семенца струва около лев. Млад разсад в разгара на сезона може да се намери между 0,60 и 1,50 лв.

Тагетесът буквално грее в градината с разнообразни топли тонове и се отглежда много лесно. Ако засявате семена, то можете да го направите към средата на март в домашни условия. Младите растения изнесете и засадете на постоянно място, когато опасността от мраз премине. Семеначета от тагетес можете да отгледате и в лехата, в която засявате семена за зеленчуци. Там той също ще ви е от полза.

Роза и чесън

В този случай чесънът е полезен за розата. Специфичният аромат на чесъна маскира присъствието на красивия храст за много насекомни неприятели, като в това число влизат и охлювите. Репелентните свойства на чесъна могат да се приложат по много и разнообразни методи, но комбинацията е много интересна, затова я споделяме. На всички ни е ясно как се отглеждат и двете растения, затова няма да навлизаме в подробности. Ако някой има някакви наблюдения върху това или друго приятелство между растенията, нека сподели впечатления и опит с нас.

Картофи и лобулария

Цветовете на лобуларията държат на далеч бръмбарите, които обичат картофи. Старото име на лобуларията е алисум, с което е и по-известна. Цветето представлява малка стелеща се туфичка.

Цъфти обилно през лятото, а ароматът на цветовете е меден и приятен. Пакетче семена с миксирани цветове (бяло, лилаво, розово и нюансите им) е около лев. Разсадът е със същата цена за брой.

Семената се засяват през март, поникват за около седмица, а през май растенията могат да се разсадят на открито. Алисумът обича слънчеви изложения. На сянка се издължават стъбълцата, но упорито продължава да цъфти. Цветето предпочита структурни почви, точно както картофите. Отплаща се на допълнителни грижи.

Препоръчва се след първата вълна от обилен цъфтеж да се подреже, за да се стимулира втора. Лобуларията е подходяща за отглеждане и в сандъчета на терасата или висящи кошници.

Цветно зеле и циния

Цинията привлича калинките с нектара си. От своя страна калинките са враг №1 на листните въшки. Засадете циния близо до цветното зеле и калинките, привлечени от цветето, ще пазят зеленчука от нашествие на листни въшки. "Червените дами с рокли на точки" ще отърват и другите ви растения от досадните смучещи гадини. Със семена от циния можете да се сдобиете срещу 1,50-2,00 лв.

Разнообразието от сортове вече е голямо, а особено впечатляващи са представителите от минигрупата "Цинита". Разсад се прави лесно, дори в лехата със зеленчуците. Грижите за цинията са минимални. Тя е сравнително сухоустойчива, обича слънчевите лъчи и се отплаща на редовно почистване на прецъфтелите цветове. Цветовете на високите форми издържат дълго във ваза с вода, а стават и за сушене, защото не губят баграта си.

Примери за подобни полезни отношения между растенията има много. Изпробвайте алелопатията. Плодовете и зеленчуците ще бъдат по-вкусни, ако са обградени с цветове. Все пак тайната на успешните градинари е в разнообразието.