Несъобразяването със сортовите специфики и технологиите на отглеждане на пшеница водят до грешки и ниски добиви според проф. Иван Киряков от ДЗИ - гр. Генерал Тошево
Галя Събева
По-ниски добиви от пшеница ожънаха през лятото на 2018 г. земеделските производители от Добруджа. Природните катаклизми намалиха с една трета зърното в хамбарите, прибрано от 1 млн. 220 хил. дка. Кои бяха сериозните проблеми на изминалата стопанска година и как бяха решени? Как селекцията и науката могат да бъдат в помощ на фермерите? По тези въпроси разговаряме с проф. Иван Киряков - завеждащ секция "Селекция на зърнено-житни и бобови култури" и фитопатолог в Добруджанския земеделски институт - гр. Генерал Тошево.
- Проф.Киряков, проблемите от 2018 явно преминават и към новата 2019 г. Преди да се спрем на тях, нека да кажем все пак каква беше изминалата стопанска година?
- Условията през предходната зима бяха идеални и коренно различни от настоящите. Беше топло, пшениците поникнаха нормално, братиха, всичко беше много добре до края на март, когато освен че паднаха снегове, имаше и заледяване. Дотогава всичко предполагаше много добри добиви. За съжаление април и май се оказаха силно засушливи и това рефлектира върху потенциала на житните растения и добивите се редуцираха с около 30% в сравнение с предходната 2017 г. За края на май, юни и юли паднаха много дъждове. Те попречиха на прибирането на реколтата, но се оказаха много добри и навременни за пролетните култури като слънчоглед и царевица. Така резултатите при тези култури бяха с 30-40% по-високи за сметка на по-ниските добиви от пшеница. Земеделските стопани са пожънали до 350 кг/дка, а при царевицата до 1000 кг/дка. Това са едни много добри средни показатели.
За съжаление обаче август и септември се оказаха много сухи. Това е причина голяма част от есенните култури да не поникнат въпреки че сеитбата беше в оптималните срокове.
- Какво се случи по време на есенната кампания? Какво е състоянието на пшеницата сега?
- През първите десет дни на септември паднаха малко дъждове. Данните в Института показват 35-40 литра дъжд, който даде възможност на част от посевите за развитие. След това обаче до края на септември настана силно засушаване. Земеделските производители започнаха да подготвят площите за сеитба на пшеница и това допълнително подсуши почвата. Какво се получи - независимо кога беше засята, пшеницата не можа да поникне навреме и редовно. По полетата в Добруджа и в момента е шарено. Стопаните, които имаха по-ранни предшественици като нахут, грах или пък ранен хибрид царевица, освободиха по-бързо нивите и успяха да извършат подготовка, докато все още имаше оскъдна влага. При по-късните хибриди съответно процесите се забавиха, горещият и сух септември си каза думата и обработките на площите за сеитба допълнително изпариха влагата.
Какво се случи по-късно? През ноември имаше резки застудявания с отрицателни температури и сняг, който не донесе нужния запас от влага.
Студът през януари завари растенията в различна фаза
Има такива, които през декември бяха на т. нар. шиш, защото не са поникнали. Тези посеви дори няма какво да се мислят. Причината е една - тази пшеница ще издържи на много ниски температури дори и да няма снежна покривка. Има обаче пшеници, които са във фаза първи-втори-трети лист и там е опасно. Житните растения са много чувствителни преди да влязат във фаза братене. А тези, които вече са в тази фаза, са достатъчно закалени. Все пак една снежна покривка от дори 1 см ще изиграе своята положителна роля.
Искам да подчертая, че сортовете, които селектираме и предлагаме на земеделските стопани, са създадени за българските почвено-климатични условия и могат да издържат на много ниски температури.
- Вие многократно подчертахте, че проблемите през есента на 2018 г. не се изчерпват с трудната есенна кампания. С какво още се сблъскаха стопаните?
- От фитосанитарна гледна точка това засушаване през август и септември даде възможност за каламитетно развитие на житните мухи- черна пшенична, шведска, т.е. тези, които летят до края на ноември. Тези мухи снасят яйцата в почвата близо до растенията. На места това стана причина да станем свидетели на жълти посеви в Добричка област, тъй като земеделските производители не третираха навреме. Праговете на икономическа вредност не са измислени просто така. Те дават възможност за пръскане в точния момент
Мухите са малки, рядко стигат до половин сантиметър. За съжаление земеделците ги видяха, когато започнаха да се вдигат на облаци и растенията почнаха да жълтеят, т.е. моментът беше изпуснат.
Освен този сериозен проблем с неприятелите, възникна още един - появи се кафява ръжда
Производителите се втурнаха за пръскат, но пропуснаха да видят че това не е фенофаза, в която има опасност. Все пак идва зима, а не Гергьовден, това са излишни разходи.
Този каламитет на житни мухи и появата на кафява ръжда обаче имат за мене друго обяснение. Те са свързани с така наречените обвързани плащания и междинни култури, които крият сериозен риск. Не бях засичал предходни години, но през 2018 г. имаше много полета след пшеница, върху които земеделските производители бяха хвърлили зърно отгоре, за да ги затревят. Тези полета с пшеници поникнаха. Само припомням, че през пролетта също имахме кафява ръжда, засегнала 50% от житните посеви.
Какво се получава? Тази ръжда не можа да излезе от полетата, тъй като ние сяхме пшеница след пшеница. Нека земеделците добре да си направят сметката дали печелят повече от обвързаните плащания! Факт е, че тези затревявания, тези междинни култури са мястото за развитие на неприятели и болести, те оттам тръгват.
- А къде остава спазването на технологиите?
- Всяка култура си има технология на отглеждане - било пшеница, ечемик, слънчоглед и т.н., която е характерна за самата култура и определя рамките. Всеки сорт обаче си има специфики и те трябва да се съобразяват. Когато се купува посевен материал, трябва да се знае най-малкото каква е сеитбената норма или пък на какви количества тор издържа. Ще ви дам пример от практиката - прави се технология на чужда селекция при пшеница с висока братимост с посевен материал от българска селекция. После - нямало добив. Ами така няма да има.
Българската селекция разчита на големината на класа, на броя на зърната в него, на едрината им, а не на броя на братята. Това е първо. Второ, сортовете, които дават по 900 кг/дка, издържат на азотно торене от порядъка на 18 кг активно вещество на декар, т.е. 50-60 кг азот. Българската селекция не е такава, да се разбере. Това количество азот сваля добива. Затова постоянно повтарям, че трябва да се знае сортът, спецификите му, характеристиките му, за да няма оплаквания.
- Условията през есента на 2018 г. и началото на зимата успяха ли да покажат разликите в различните видове селекция от зърнено-житни култури, която се използва у нас?
- Покълването и поникването не е свързано с генотипа на пшеницата, макар че при идеални условия има сортове, които го правят по-бързо. Като цяло обаче покълването и поникването е свързано с няколко основни фактора - наличието на влага, обработката на почвата, абсолютната маса на семената и тяхната кълняема енергия. Разликите във видовете селекция се проявяват по друг начин. Например селектираните в Добруджанския земеделски институт сортове се оказаха по-устойчиви на ръжди и мана в сравнение с френски, немски, италиански или други пшеници. Всеки тип генетика има своите качества и всичко зависи от целта, с която земеделският стопанин я сее.
Сортовете на ДЗ И - гр. Генерал Тошево са с доказани хлебопекарни качества и това доведе през годините до популяризирането им и вписването им в сортовата листа на Република Турция. Всяка година партньори и селекционери от южната ни съседка ни посещават в рамките на традиционния Открит ден на института, за да се запознаят директно на полето с нашите селекционни постижения и да направят своя избор.
- Кои са най-спешните мероприятия сега в началото на годината?
- Знаете ли, земеделските производители обичат да бързат. Чакат снегът да се стопи и да влязат да пръскат с фунгициди, инсектициди, хербициди, променят технологии в движение. За пореден път апелирам за спазване на сроковете за торене.
Не бива да се тори по-рано от 15 февруари а дори и през март да е, пак е добре.
Тук също има проблем, за който говорим от години. Земеделските производители са съветвани от фирмите, които предлагат продукти за растителна защита, торове и семена. Къде сме ние? Защо държавата изобщо дава пари? Хайде да попитам така: защо непрекъснато се говори, че науката нищо не прави? Всъщност науката много прави, но има един сериозен проблем - не се чува гласът на науката. Изобщо никой не иска да го чува.
Коментари