Това е една от малкото все още незапълнени бизнесниши

Алма Давидова

В световния биосектор на плодовете и зеленчуците, предизвикателството е да се отговори на нарастващото търсене в световен мащаб.

Основният проблем е, че производството не расте със същата скорост като търсенето, а това може да доведе до приемане на лоши методи за управление на културите.

Този проблем в сектора беше повдигнат от експертът на Изследователския институт за биологично земеделие (FIBL) Джулия Лернуд по време на първия Европейски конгрес по органични плодове и зеленчуци в Мадрид.

През последните години пазарът на биологични продукти се разраства в световен мащаб.

Например Швеция е една от първите страни, започнали да инвестират в производството на биологични продукти, а днес органичното потребление там нараства с повече от 20% годишно.

Китай, Япония и някои страни от Латинска Америка са сред страните, където търсенето на биологични продукти надхвърля предлагането.

В САЩ търсенето е най-голямо, но поради оскъдното производство американските потребители разчитат на доставки от Мексико, където расте само органичното отглеждане на културите.

Биологичните култури се отглеждат на почти 58 млн. хектара в световен мащаб и има 2,7 млн производители в този бизнес.

Елена Паничи, заместник-директор на Европейската комисия за биологични продукти, разказа за новите правила на ЕС за биоземеделие, които са насочени към хармонизиране на действащото законодателство. Тя каза, че е необходимо да се направят промени в законодателството, за да се насърчи растежът на този сектор в ЕС.

През последното десетилетие биологичният сектор в Европа е нараснал с 60%, така че площта,на която се отглеждат биокултури, вече е достигнала 12 млн. хектара.

Паничи спомена, че все още съществува законодателство, което води до различни тълкувания във всяка държава и до нелоялна конкуренция между производителите. С това хармонизиране се стремим да създадем справедлива основа за всички производители, каза тя.

Хуан Мануел Санчес, директор по сертифициране на Андалуския комитет за биологично земеделие (CAAE), каза, че предизвикателството е да има единни и прости правила.

Идеята е да се предотвратят неравенствата в съответствие с правилата и да се избегнат разпоредби за предимства или недостатъци в различните държави-членки.

Като пример той спомена периода на конверсия за биологично отглеждане на дадена земя. В сегашните правила този период е определен за 2 или 3 г., но може да бъде по-кратък, ако има “достатъчно доказателства”, че част от земята не е била експлоатирана преди или са спазени условията, установени за биологично отглеждане.

Ако не бъде изяснено това, казва Санчес, всяка страна може да направи собствена интерпретация на “какво е достатъчно доказателство” за съкращаване на периода на конверсия.

Според Санчес трябва да се постигне яснота по отношение на правилата и максимална прозрачност за потребителите и производителите. Той спомена също за голямото нарастване на органичната консумация в Испания и изрази своята благодарност за все по-големият ангажимент на големите вериги супермаркети за разширяване асортимента на биологичните продукти.

Кой ще запълни нишата?

Международният пазар на органична продукция е достъпен само за големите доставчици. За самостоятелният фермер е много сложно да пробие. Обединявайки се, производителите могат да формират необходимите количества, от които се интересуват световните потребители. По този път вървят всички страни износителки.

Биофермерите се сблъскват с проблеми, като сертификацията и конверсионния период, трудният мониторинг на пазара , търсенето на купувачи и др.

Сега в света годишно се произвежда органична продукция за около 90 млрд. евро. Производството расте с 10%, а потреблението с 15%. Прогнозите показват, че до 2025 г. биопазарът ще достигне 225 млрд. евро.

Европа е способна да произведе само 20-25% от потреблението. Разбира се някои страни вече се готвят за това предизвикателство. В Индия, например, за кратък период от време са сертифицирани 600 000 органични производители (общият им брой в света е 2,4 млн.), и страната заема второ място за последната година по експорт. По този път върви и Бразилия. В Китай, освен производството, доста бързо расте и потреблението, по което страната заема 5-о място в света.

И така биоземеделието сега си остава една открита ниша - конкуренция за сега реално няма.

Интересното е, че в света биоземеделието дълго време се е развивало доста вяло. За година на негово рождение се смята 1962, но от тогава до 1991-а пазарът на практика не се е развивал.

През 1991 г. се е появил първият европейски стандарт и от тогава започва бурното развитие на сектора. А известният знак на зеленото листче е приет чак през 2010 г. Въвеждането на правила на пазара спечели доверието на потребителите.

През 2000 г. се е произвеждала повече биопродукция отколкото се е купувала, а сега ситуацията е обратна.

Така че за фермерите има два пътя. Или да се кооперират и да осигуряват стабилно големи доставки за износ, или да си сътрудничат чрез веиги от малки магазини. Трудно е да се определи, кой път е по-успешен, но опитът на Европа показва, че 50% от органичната продукция се реализира чрез търговските мрежи.

По материали на freshplaza на световния биопазар

КЪДЕ СМЕ НИЕ?

България не се отличава от световните тенденции. В последните 10 г. има огромно увеличение на производството и особено на консумацията на биопродукти, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА.

През последните години страната ни е шампион в Европа по увеличение на площите заети с биопроизводство.

Скокът в органичния бизнес е особено видим в Европа, САЩ и Япония, но лидер в тази тенденция е Китай. Това са четирите точки в света, където има най-голяма консумация на биопродукти.

В България навлизането на този тренд е с малко по-бавни темпове, но въпреки това консумацията изпреварва производството.

Секторът получава еврофинансиране от Програмата за развитие на селските райони, а наблюденията на производителите показват, че нараства търсенето на биопродукция в страната.

Развитието на сектора съответства на световната тенденция, но за съжаление няма официални данни за размера на пазара в България.

Неофициално се смята, че годишните продажби на биопродукти са в размер около 16 млн. лв.,като преобладаващата част от тях са вносни.Пак според неофициална информация търсенето на биопродукти расте с около 20% годишно. Обичайно органичните продукти са с около 30% по-скъпи от техните конвенционални еквиваленти.

Излизането на био- и натуралните продукти от профилираните магазини и засилващият се интерес на търговските вериги към тях е една от трайните тенденции в последните години.

Фермерските пазари са друг канал за продажба, разширява се и онлайн предлагането.

България има разработен план за развитие на биоземеделието, в който се казва, че до 2020 г. 8% от площите трябва да бъдат био, и 3% от селскостопанската продукция да е био. Не сме достигнали и половината, защото този план не е обезпечен с финансиране, казва председателят на Ревизионния съвет на Българската асоциация “Биопродукти” и биопроизводител Веселин Цветков.

Средствата по мерките за екологично производство, се “изяждат” от големи стопани с площи от 10 000 до 50 000 декара.

Затова е уместно да бъде въведен праг за субсидиране от 500 - 1000 декара, смята Цветков.

Той се аргументира, че идеята на биоземеделието е да се подпомагат предимно дребни и средни стопанства. Асоциация “Биопродукти” предлага да бъде въведена помощ за сертификация на малки стопанства.