По-ниски добиви от пшеница ожънаха през лятото на 2018 г. земеделските производители от Добруджа. Природните катаклизми намалиха с една трета зърното в хамбарите, прибрано от 1 млн. 220 хил. дка. Кои бяха сериозните проблеми на изминалата стопанска година и как бяха решени? Как селекцията и науката могат да бъдат в помощ на фермерите? По тези въпроси разговаряме с проф. Иван Киряков - завеждащ секция "Селекция на зърнено-житни и бобови култури" и фитопатолог в Добруджанския земеделски институт - гр. Генерал Тошево.
През първите десет дни на септември паднаха малко дъждове, коментира ученият. Данните в Института показват 35-40 литра дъжд, който даде възможност на част от посевите за развитие. След това обаче до края на септември настана силно засушаване.
Земеделските производители започнаха да подготвят площите за сеитба на пшеница и това допълнително подсуши почвата. Какво се получи - независимо кога беше засята, пшеницата не можа да поникне навреме и редовно. По полетата в Добруджа и в момента е шарено. Стопаните, които имаха по-ранни предшественици като нахут, грах или пък ранен хибрид царевица, освободиха по-бързо нивите и успяха да извършат подготовка, докато все още имаше оскъдна влага. При по-късните хибриди съответно процесите се забавиха, горещият и сух септември си каза думата и обработките на площите за сеитба допълнително изпариха влагата.
Студът през януари завари растенията в различна фаза. Има такива, които през декември бяха на т. нар. шиш, защото не са поникнали. Тези посеви дори няма какво да се мислят. Причината е една - тази пшеница ще издържи на много ниски температури дори и да няма снежна покривка. Има обаче пшеници, които са във фаза първи-втори-трети лист и там е опасно. Житните растения са много чувствителни преди да влязат във фаза братене. А тези, които вече са в тази фаза, са достатъчно закалени. Все пак една снежна покривка от дори 1 см ще изиграе своята положителна роля.
Цялото интервю с проф. Киряков, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 14 януари.
Коментари