Картофите са четвъртата по значение продоволствена култура в света (след пшеницата, царевицата и ориза) и най-важната от незърнените култури. Те са считани като нискорискова култура, която може да помогне на общества и региони с ниски доходи и условия на хранителна криза. Те са особено важни за земеделски райони с неблагоприятни условия, където наборът на културите е ограничен. Въпреки това производството на картофи в България намалява катастрофално и сме на последно място сред страните на ЕС-28 по произведено количество на жител от населението. Това е неестесвено, като се има предвид, че у нас основно картофи се произвеждат в райони със слаба производствена ангажираност на населението.

Картофите са най-добре приспособени към хладен и влажен климат, но в действителност са широко разпространени в почти всички райони на света. В по-северните географски ширини се отглеждат в равнините, а в по-топлите райони - на по-големи надморски височини. За периода от 1980 до 2017 г. световното производство на картофи е увеличено с 54% от 240 на 378 млн. тона, предимно за сметка на развиващите се страни.

Производството на картофи е концентрирано предимно в северозападната и централна част на ЕС. Германия е най-големият производител с повече от една пета (22,2%) от картофите на ЕС-28. Следват Полша, Холандия, Франция и Обединеното кралство. Общо петте водещи страни осигуряват 65% от продукцията на общността. Удивително е, че Холандия осигурява около 430 кг картофи на човек от населението и наред с това е водещ производител на елитен посадъчен материал. С производството на повече от 1 млн. тона картофи в намаляващ ред са Белгия, Румъния, Дания, Италия и Испания. Общо с по-малко производство на картофи са както най-северните, така и южните средиземноморски страни.

Още от анализа на проф. Петко Иванов, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 7 януари.