10° C, облачно
Борбата с болестта е най-важна сега, кога обаче има начин за оправяне, и кога не
Стопаните, които искат да опазят домашното си вино здраво и качествено, трябва да внимават за опасностите от вкисване.
Вкисването се дължи на оцетнокисели бактерии, които се съдържат в много малки количества още в процеса на ферментация, но те не го подозират. Важно е да не се създават благоприятни условия за тяхното развитие.
Това означава да не допускате наличие на въздух над повърхността на виното, за което много пъти сме повтаряли - а именно, че младото вино не трае непълни съдове и иска да няма въздушна камера.
Трябва да се споменат предимствата на неръждаемите съдове, за които много стопани вече ни питат. Те имат плаващ капак, обемът им е от 100 до 1000 л.
Капакът е подвижен и създава много удобства, защото с напомпване се фиксира така, че над повърхността на виното да няма въздух.
Плюсът е и в това, че дори и ако температурата е по-висока, при липса на въздух, виното не вкисва.
За опазване от болестта е добре да се знае, че ако виното е в стъклени дамаджани с тапа, пак трябва да не се оставя въздух или не повече от 1-2 сантиметра в гърловината.
Като една от най-опасните болести оцетното вкисване. се лекува само в началото... а силно вкиснатите вина не подлежат на оправяне.
Причинителите са няколко вида оцетно-кисели бактерии. Всичките са аеробни и се развиват при широк достъп до въздуха.
Нападат се най-често слабоалкохолни, бедни на екстракт вина, съхранявани в непълни бъчви.
Бактериите, които са причинители, направо превръщат алкохола в оцетна киселина.
Първите признаци са неприятният кисел вкус и лек мирис на оцет.
Внимание:
Много стопани не знаят, че развитието на болестта може да започне още по време на алкохолната ферментация.
Оособено, ако тя протича при висока температура (над 35 градуса). Обикновено това се случва при ферментация с плаваща шапка без периодично разбъркване и потапяне в течната среда.
Решаващо значение имат прилагането на правилна технология, използване на серен двуокис, поддържане на бъчвите с вино пълни, чрез редовно доливане и спазване на отлична хигиена в помещението.
Когато болестта е в начален стадий...
И виното според вас е още годно за пиене, процесът може временно да се спре чрез сулфитиране с дози 8-10 г серен двуокис за 100 литра вино. След сулфитирането се бистри и филтрира за отстраняване на бактериите.
Третираното вино може да се подобри вкусово, като се купажира - да се смеси с друго здраво, но трябва пак бързо да се консумира.
Леко вкиснато вино може да се подобри до известна степен, ако се прекара през здрави, пресноферментирали джибри. Настойването продължава от 24 до 48 часа, след което виното се оттака и се прехвърля в чиста напушена бъчва. Този начин на лечение обаче не е възможен сега през декември.
В напреднал стадии
Няма лекуване. Такова вино се изварява за ракия. Но, за да е ракията с добри вкусови качества, преди изваряването киселината пак трябва да се неутрализира. Това се постига, като се внесе натриев бикарбонат (сода за хляб).
Количеството на содата зависи от степента на вкисване. Обикновено за 100 л вино са достатъчни 2-3 пакетчета по 100 г.
Неутрализирането може да се извърши и с пепел от огнище. В този случай достатъчни могат да се окажат 3-4 лопати пепел за 100 л вино, която се внася едновременно със зареждането на казана с виното.
Химически средства не помагат за лекуването, както питаха тези дни някои наши читатели. Те се интересуват дали да опитат с натриев бикарбонат, калциев карбонат (мраморен прах) и др.
Отговор: Полза няма, защото внесени във виното те първо се свързват с винената киселина, която е по-силна от оцетната. Обработеното така вино ще получи плосък нехармоничен вкус.
Коментари