Проблеми има, но имаме и ферми с над 11 хил. кг мляко от крава

17 декември 2018, 08:30

Бг Фермер

19198

Фермерите ни (като потърпевши от ситуацията, в която работят), могат единствено да кажат какво им трябва, за да вървят напред. След това идва ред на науката, както и на хората на отговорни длъжности, на които се плаща за това да разрешават проблемите им. Имаме достатъчно добри учени в животновъдството, нека те да излязат с платформа за дискусия по въпросите за рентабилността на млечното говедовъдство, казва Михаил Михайлов.

Състоянието на млечния ни сектор коментира изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите Михаил Михайлов

Жени Владинова

- Г-н Михайлов, според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) млечното ни стадо продължава да намалява. Очаква се броят на млечните крави през 2018 г. да е около 255 хил. Спадът, макар и с по-бавен темп, ще продължи и към 2022 г. млечните ни крави ще са малко над 240 хил. А най-песимистичните прогнози са общият брой на говедата да намалее до 500 хил. И това се случва въпреки стабилизиране на цените на млякото. Каква е причината според вас?

- Определено млечното стадо ще намалява. Няма и друг начин. Много от фермерите не са готови за изискванията в млекопроизводството. Всички процеси във фермите при тази група фермери се правят на ръка. Себестойността е висока, макар че те не я виждат, защото не си оценяват собствения труд. Друга част от тези ферми не са покрили изискванията на “Модул мляко” и на практика са извън борда. Сега успяват да реализират продукцията си, но нали знаете - всяко начало има и край. Вие казвате, че цените на млякото са се стабилизирали. В момента сме с една от най-ниските изкупни цени в Европа! Дори от средното сме доста назад. Към това, като прибавим и липсата на работна ръка, и пъзелът е готов - за съжаление в червен цвят. С риск да си навлека гнева на фермерите ще кажа, че ние следваме гръцкия модел. Оцеляване на готовите във всяко едно отношение ферми. Запазване на една млечна популация от 120 000 - 130 000 крави, средна продуктивност от 7000 кг мляко и общо производство повече от това, което се произвежда в момента. Ще изминем труден път, но друг избор няма. Все пак, нали ме питате за прогнози! Дано да не се сбъднат.

- Анализатори твърдят, че в основата на всички проблеми в млечния сектор са малките и средни стопанства с до 100-150 животни и тяхната нерентабилност. Те не успяват да увеличат продуктивността си, за да увеличат приходите и да намалят разходите, за да съхранят доходността си. Може ли да се каже, че малките ферми “дърпат” целия сектор назад?

- Въпросът смятам, че не е точен. Ако го прочетат фермерите, обричате над 2000 ферми да пуснат кепенците. Никой не ни дава определение за малки, големи и средни. Аз мисля, че точно тази категория ферми от 20 до 150 бр. крави са потенциалните производители от нов тип.

Именно на тях трябва да се помогне да настигнат тези от по-горната категория. Повечето тези ферми са чисто семейни. Повечето от тях изгониха самозваните доячи и гледачи и влязоха сами в оборите и някъде нещата се случиха. То няма и друг начин да оцелеят. “Животновъдите” с титли искат вече непосилни заплати. Може би сегашният модел е минимум 30 крави, и то с продуктивност от минимум 5000 - 6000 кг от крава. Вероятно само след десетина години ще говорим за модел от 80 крави. Така че пак повтарям: трябва да се помогне на тези до 150 крави - да имат доилни инсталации, механизиране на всички процеси във фермата, да прилагат управление на фермата според науката и още куп неща. Забравих - селекцията също трябва да се “бутне” и там нещата не са добре. Не става дума за развъдните организаци, те все пак правят нещо, а за цялото ни говеждо стадо.

- У нас има и малки стопанства с над 10 животни и т. нар. средни ферми с над 50 млечни крави, които не разполагат с достатъчно земи. По този начин не могат да получат допълнителни директни плащания на площ и нямат средства да инвестират. Лошото е, че този процес продължава с години и няма край. Може ли да се излезе от омагьосания кръг?

- Колкото до липсата на земя в някои ферми е въпрос вече от миналото. Земя вече нито има кой да даде, нито пък има и свободна земя. Там нещата вече са решени. Ако някой обещава, това е чист популизъм. Въпреки това, има и ферми, които нямат земя и оцеляват.

През последните години започнаха да се произвеждат груби и сочни фуражи от растениевъди и да се продават дори на по-ниски цени, отколкото ако някои фермери произвеждат.

А за стопанствата под 20 крави, които не могат да участват в селекцията, има доста спорни въпроси. Не искам да вземам страна, но едно от определението за селекция звучи така - от две животни да избереш по-доброто.

- През 2017 г. изкупеното сурово мляко от преработвателите е около 560 хил. тона. През следващите години не се очаква да има силно изразено увеличение. Най-оптимистичният вариант допуска повишен млекодобив за преработка до около 600 хил.т. (т.е. с 6% ръст). Качеството на млякото ли е причината за слабото покачване?

- По отношение на качеството нещата сякаш се укротиха. “Модул мляко” сложи някакъв ред. Не искам предновогодишно да казвам, но този "модул" вероятно ще влезе при биволи и овце и кози. Честита Нова година за ДПЖ (Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони). В България на практика млякото не се купува по качество. Оттук идва и заниженото водене на селекцията. Какво да селекционираш, като ти плащат само за количество мляко. Фермерите, които казвате, че не покриват изискванията за качество на мляко, всъщност не покриват изискванията за ферма за мляко. Вероятно ще намалим производството значително, ако не се направи нещо. Падат се по 80 кг на човек годишно, което е много близо до някои страни от задните страници на вестниците.

- Твърди се, че българската изкупна цена на млякото е свързана с тази в другите евространи - най-вече с цената на сурово мляко в Германия. Но според анализаторите съществува значителна асиметрия между цената на суровото мляко и на преработените млечни продукти (краве сирене и кашкавал). Това означава, че цената на млякото и на млечните продукти вървят асиметрично - цените на млечните продукти растат много и по-бързо, отколкото цените на суровото мляко. Как бихте коментирали тази асиметрия и не се ли превръща тя в опасност за успешните ни млечни ферми?

- Първо, имате грешна информация. В Германия цената към днешна дата съгласно обсерваторията е над 35 цента, у нас е 30 цента. Има разлика, нали?

Влизаме в Бермудския триъгълник - няма мляко (по статистика), магазините са пълни, складовете - пълни, в къщите има също и дори правим износ. Как става така, пак никой не знае. А относно цените на продуктите в магазините? Аз не питам за скъпите сирена. Ако качеството е наред, значи и цената е такава. Нормално е да има по 33 процента за всеки - производител, преработвател и търговец. Так,че смятайте. Въпросът е как има в магазина сирена по 5 лева? Всякаква калкулация показва, че това не е възможно. Но пък означава, че някой прави “дарение” за обществото.

- Трябва ли млечният ни сектор да се справя с още един, нов проблем. Вече се подготвя “разводът” между Евросъюза и Великобритания. Има опасения, и те са на ваши колеги - фермерски браншови организации от Централна Европа, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до големи сътресения както за европейските млекопроизводители, така и при търговията с мляко и млечни продукти в Общността и с англичаните. Има ли от какво да се притесняват българските млекопроизводители?

- Ние никога не сме били истински "женени" за ЕО, че да се развеждаме с Великобритания. Този развод с нищо не може да се отрази на нашата млечна промишленост. Ние произвеждаме по-малко от 1% от млякото на ЕС, осигуряваме едва по 80 кг мляко на човек родно производство. За какви сътресения говорите за нашата промишленост? Вероятно е обаче някой да се възползва от тази ситуация, и то знаете на чий гръб - на този на фермерите и обществото.

- И за да вкараме малко оптимизъм - нека поговорим и за успешните ни ферми. За тези, в които се отглеждат високопродуктивни животни и се поддържат генетични линии с родословие. Бихте ли споменали някои от тях - каква порода са говедата и какви постижения имат в млеконадоя?

- Може би това трябваше да е първият въпрос. Имаме много такива ферми за пример и тях трябва да ги знаят всички консуматори на мляко. Бих дал за пример фермата в с. Трапоколово - на фамилия Узунови. Средната млечност е над 11 000 кг мляко от крава. А тяхна крава миналата година - бе рекордистка за всички времена на България, приключи годината с над 17 000 кг мляко. Ако питате мен, такова чудо не съм виждал никъде в Европа и Канада. Следва фермата на г-жа Светла Манева. Отново семейна ферма. Очаква се тази година да достигне млечност от 12 000 кг. Идва ред и на Минчо Иванов от с. Кортен. Пак семейна ферма. Средно от крава на ден по 36 кг. Видял съм го с очите си. До тях се нареждат и фермите на Семена синхрон - с. Конево, Сливенско. Хората са направили чудеса. Вангел Лолов - същата история. В последните две ферми не е влязло нито едно животно от Европа. Селекцията е родно производство, за което им свалям шапка. Добавям и момчетата от гр. Раковски - Тошко и Венко. Фермата в с. Камен - Велико Търновско, Асеница и още много други. Всичките тези фермери са за уважение. Нарочно в тази група не цитирах фермите на Зоров и Митев, но там също се работи много яко, продуктивността е много висока, новостите са на почит.

- Какво според вас може и трябва да се направи, за да се стабилизира млечният ни сектор, да заработи спокойно и да бъде рентабилен?

- Струва ми се, че този въпрос отново не е за мен. В момента представлявам браншови съюз, който нито има потенциала, нито визията да определя новите моменти в развитието. Фермерите ни (като потърпевши от ситуацията, в която работят), могат единствено да кажат какво им трябва, за да вървят напред. След това идва ред на науката, както и на хората на отговорни длъжности, на които се плаща за това да разрешават проблемите им. Имаме достатъчно добри учени в животновъдството, нека те да излязат с платформа за дискусия по въпросите за рентабилността на млечното говедовъдство. Сега чувам, че се правела стратегия за овцевъдството. Крайно време беше да се случи и това. Нашите фермери искат да им се създадат условия за работа във фермата, а не висене по опашките на различни институции или безкрайните проверки с големите протоколи.

Оттук нататък трябва да им се каже “модула” на фермата, за да могат да оцелеят. Как и с какво да го направят. Каква ще е ситуацията след 10 г., за да могат още отсега да гледат натам.

По отношение на селекцията също трябва да се прави много. Някои развъдни асоциации разбраха откъде духа вятърът и, трябва да ви кажа, вървят добре засега. Погледнато отстрани, това, което правим - сякаш сме още в 1974 г. От тази година се включва протеинът като показател - това го правим и ние.

След това следват десетки нови неща, които се правят - соматични клетки, развъдни стойности (това вече го правят някои асоциации), геномни оценки, сексирана сперма и още куп нови неща. Ние още не можем след две години борба да наложим поне опитно селекция по геномната оценка на майките! Доскоро в това вярвахме само двама - Тошко Арбов (всъщност предложението е негово) и аз. Сега вече сме четирима, имената на другите двама няма да ги кажа, защото те са държавни служители и могат да бъдат само от едната страна на барикадата. Това обаче ще се случи следващата година, след като спадне производството.

Все пак съм длъжен да отговоря на въпроса ви. Браншът може да направи няколко неща. Няма да откриваме Америка. Просто трябва да направим това, което правят гърците. Сирене “Фета” само от гръцко мляко, произведено в Гърция и сиренето направено в Гърция. Вместо “Фета” може да пише “Краве саламурено сирене”. Другото е производство на млякото “Севън дей” и последното - което вероятно ще стане, обществото да помогне. На кутията за мляко да пише - 50% за производителите. Тогава хората ще купуват това мляко, за да помогнат на фермерите. Разбира се, че става дума за добро, фермерско мляко.

НСГБ често е обвиняван, че защитава интересите на големите. Всъщност това е така, защото нашите членове отдавна са оставили кравичките на поляната в разказите на Йовков. За тях млекопроизводството е бизнес, без компромиси и сантименти. За съжаление, както казах, нямаме възможноста да се справим с много неща. Ето и защо миналата година внесохме доклад с въпроси за обсъждане и внедряване. Първото беше,че успяхме да включим в хуманното отношение и фермите със свободно боксово отглеждане, които бяха изпуснати.

Наши са предложенията за доброволната профилактична програма, изпълнението на задължителната ДПП да става в най-подходящото време. А по селекцията да започне такава по генотип на майките. Извършване на ДНК анализ и използване на сексирана семенна течност, подобряване на ветеринарното обслужване, намаляне на административния натиск и още доста други предложения.