Обработваемите площи се очаква да намалеят
Прогнозата до 2030 г. в последния прогнозен доклад за развитието на земеделието в общността за периода 2018-2030 г. предвижда намаление на обработваемата земеделска площ.
От 178 млн. ха през 2018 г. тя ще стигне до 176 млн. ха през 2030 г.
Експертите прогнозират, че ще намалеят площите предимно с пшеница, трайни насаждения, ливади и пасища. Докато увеличаващото се потребление на царевица за силаж може би ще доведе до увеличение на площите с нея и с фуражни култури до 22 млн. ха.
Прогнозира се ръст в производството на зърнени култури до 325 млн. тона през 2030 г. спрямо 284 млн. т през настоящата година. Експертите отдават това на задаващите се перспективи за износ и увеличено потребление на фуражи. Потреблението им ще се увеличава основно заради ръста в производството на птиче месо, за което през 2030 година се очаква да достигне до 275 млн. тона.
Не се задава обаче сериозен растеж при производството на рапица, заради наложените ограничения в политиката по отношение на биогоривата. Затова в доклада се предвижда намаляване на използването на биогорива, бензин и дизелово гориво и преход към алтернативни енергийни варианти.
Това не е единствената промяна, която би могла да повлияе на производството на рапица в ЕС. Докладът предвижда малко увеличаване на производството на соя, също за сметка на намаляване на производството на рапица.
Предвижда се производството на соя в ЕС да се увеличи от 2,7 млн тона през 2017 г. на 3 млн тона през 2030 г.
Всички прогнози са направени все пак при условие, че не се променя драстично сегашната политика и след 2020 г.
За сравнение: В селскостопанските перспективи на ЕС от декември 2017 г. бе отбелязано, че се очаква европейската работна сила в селското стопанство да намалее с 28% между 2017 и 2030 г., като в същото време се намалят доходите на селскостопанските производители, но все пак доходът на земеделски работник да нарасне леко с 1,1% в сравнение със средния за периода 2015-2017.
Според доклада работната сила в селското стопанство ще се свива средно с 3,2% на година, достигайки 6,6 милиона до 2030 г., който спад ще се дължи на структурните промени в хранително-вкусовата промишленост на ЕС.
Селските райони вече са изправени пред трудности
особено при създаването на привлекателни работни места като цяло.
Очаква се структурните промени в европейското селско стопанство да продължат с по-високи инвестиции в технологиите. Например инвестициите в прецизно и цифрово земеделие да се увеличат значително. Те обаче са скъпи и ще окажат влияние върху пазара на труда по различни начини, като например изискването работниците да имат повече познания за технологиите и в крайна сметка да намалее нуждата от селскостопански труд.
Освен инвестициите, се очаква също разходите да нараснат с 2,5% годишно между 2017 и 2030 г., като се увеличават с 30% през периода.
Разходи като енергия и торове ще нараснат с 3% до 2030 г.
в сравнение със средната стойност за периода 2015-2017 г., докато разходите за фураж, които сега са сравнително ниски поради ниските цени на зърнените култури, определено ще се увеличат през следващите години.
Селскостопанските услуги, както и амортизацията, ще се увеличат до 2030 г., като секторът ще става все по-интензивно капиталоемък и с по-голямо обслужване.
Коментари