Лозовите резници, които искате да съхраните при липсата на голям дървен съд или подходящ сутерен трябва да се настанят и опазят в специално подготвен изкоп, който някои лозари наричат окоп.

Дълбочината му трябва да бъде 1 метър, а широчината на канала да е малко по-голяма от дължината на пръчките.

В такива окопи могат да бъдат поставени стотици резници, което правят стопанствата, но не и любителите, които съхраняват по-малко на брой пръчки.

Изкопите да се правят в издигнати места в които няма никаква опасност от поява на подпочвени или отпадъчни води.

Препоръчително е да се отцеди изкопа - това става преди да се положат пръчките в него.

Препоръчва се още и дезинфекциране на стените му със специален разтвор от вар - това се прави преди полагането на резниците. Дъното трябва да бъде покрито с пясък с дебелина поне 10-15 см.

Резниците преди полагането се събират в снопове и така се поставят в изкопа. Пак е по-добре да бъдат предварително обработени с разтвор на меден сулфат.

Да се нареждат хоризонтално или вертикално в подготвения трап. Всеки слой от резници пак трябва да се засипва надеждно с почва или пясък. Вертикално поставените резници трябва да бъдат с долните краища надолу. Най-горният слой от тях пък да е разположен на 25 см под земната повърхност.

Добре е такъв изкоп да бъде снабден и с дренажен канал

Ако пръчки от различни сортове се поставят в един и същи изкоп, редно е да се отдели всеки отделен сорт с пясък или пръст.

Не се прави разместване от място на място.