Отглеждането на здрави и силни пчели без химия - мисия възможна

През последните 15 г. това доказва потомственият пчелар Красимир Костадинов

Галя Събева

Опазването на пчелите е мисия №1 за младия пчелар Красимир Костадинов. Пчелинът с 230 кошера е разположен по поречието на Суха река в Добруджа. Мястото е уникално - скали, гори, ливади и пасища. Каньонът на пресъхналия водоем прерязва равнината и създава усещане за планински или полупланински район. Именно сред тази красота, далеч от недостатъците на цивилизацията, Красимир отглежда пчелите си, като не използва химични вещества при третирането им.

"От 15 години не съм купувал препарат от аптека за лечение на пчелните семейства", споделя младият пчелар. "Лекувам само с билки. В пчеларството се използват много органо-фосфати. Те проникват в меда, а аз не искам в него да има остатъци от химични съединения. Когато се използват само билки, това е по-добрият вариант и за самите пчели, и съответно за хората", разказва още Костадинов.

Преди повече от десетилетие пчеларят се сблъсква със сериозните заболявания по пчелите - вароатоза, нозема и аспергилоза. Търси лечение, но установява, че приложените лекарства не са 100% ефективни. В продължение на три години прави експерименти с билки и накрая постига успехи. Така основно лекарство за пчелите стават даровете на природата. Красимир е категоричен, че трябва именно това да е пътят му - опазване на природата не с гръмки думи, а с конкретни действия. Резултатите не закъсняват - заради положените грижи през последните години и лечението само с билки, пчелните семейства на Красимир са здрави, жизнени и силни.

Младият мъж се насочва към пчеларството през 1994 г. "Исках да се издържам чрез труда си, а не да работя за надница. През това време моята баба се грижеше за един кошер", споделя още стопанинът. Затова се заема с увеличаване на пчелните семейства и издига пчеларството в рода на професионална основа. "Категоричен съм, че трябва да пазим традиционните занаяти, а отглеждането на пчели е именно такъв. Трябва да ценим това, което природата ни дава, но трябва да ценим и хората, които се грижат за нея", подчертава още Костадинов.

Изминалата стопанска година беше трудна за пчеларите от Добруджа. Добивите при Красимир са ниски - средно около 20 кг от пчелно семейство. Това е с десетина килограма по-малко в сравнение с предходната година. По Черноморското крайбрежие, където са паднали по-малко валежи, добивите са по-високи. "Дъждовете през юни и юли попречиха на пчелната паша и затова мед от акация няма. Трудно беше и с липата, и по-късно при събирането на прашец от слънчоглед", обобщава Красимир и допълва: "Тъй като природата беше капризна и температурите рязко се сменяха, това се отрази върху слънчогледа и той не даде нектар". Въпреки че площите с маслодайната култура в Добричка област надхвърлят 724 000 дка, медът от него е твърде малко.

"Единственото, което ни спаси през тази година, е пашата от лавандула", категоричен е младият пчелар. "Ако не бяха насажденията от нея в района, нямаше да имаме и 15 кг мед от кошер, макар че и тази култура се повлия от дъждовете. По принцип лавандулата иска сухо и горещо време и тогава пчелите носят много прашец". Ароматната билка удължава основната паша на пчелите. Изследвания показват, че от 1 декар лавандула могат да се добият 12-16 кг мед. Всяка година в Добруджа площите с тази култура нарастват с 50-60% и вече са достигнали 40 000 дка. Поречието на Суха река и землището на село Зимница не правят изключение, тъй като там има вече много трайни насаждения от лавандула. Увеличават се и градините с хизоп, риган, салвия, бял равнец, маточина и др. и така пчелите могат да събират прашец от етерично-маслените култури. Освен това районът е див, с гори, храсти и ливади и това допълва пашата на пчелите.

Въпреки ниските добиви изкупните цени на пчелния мед през тази есен отново се оказват незадоволителни. Търговците са давали по 3,50-4,20 лв./кг, не крие разочарованието си Красимир. "Прекупвачите вкарват пчеларите в един водовъртеж. Заради недооценяване на качествения мед и заради ниските изкупни цени много колеги ще започнат да дават захар и други подсилващи неща на пчелите. После търговците пак ще започнат да говорят за качеството и така кръгът се затваря", не крие тревогата си Красимир. По думите му при тези цени сметките на пчеларите наистина не излизат. "Ако изкарам 2 тона мед и изкарам разходите от тази цена, то ще останат средно по 300 лева на месец. Наистина не се връзва", изчислява още пчеларят.

Това го провокира да реализира продукцията си на дребно, основно по фермерски пазари. Затова вече повече от година всеки четвъртък той присъства на чаршията в Етнографския музей на открито в центъра на Добрич. Така срещата с потребителите е от взаимна полза - едната страна получава качествен продукт, а другата - цена за вложения труд

Изминалата стопанска година беше трудна за пчеларите от Добруджа. Единственото, което ги е спасило, е пашата от лавандула.