Микроорганизмите са навсякъде, а синтетичните пестициди им се отразяват по един или друг начин

Гергана Младенова

Дали правим услуга на човечеството, когато третираме културните растения с пестициди? Да, борбата срещу вредителите (в това число болести и неприятели) е успешна и значително по-лесна. Да, растенията са здрави. Да, получаваме по-високи добиви. Но на каква цена? Спомняте ли си ДДТ и “Тихата пролет” на Рейчъл Карсън? Може би не, но със сигурност сте чували за глифозат и неоникотиноиди напоследък. Е, сходна е причината да не се прилагат антибиотици в борбата с растителните вируси.

Потенциална опасност представлява развитието на резистентност на растителните бактерии и вируси към антибиотици със сходни активни вещества, каквито се използват в хуманната и ветеринарната медицина. Потенциална опасност представляват и мутациите в бактериите, вирусите, гъбите, насекомите, които се случват в следствие от третиранията с химия. И какво правим, когато даден химичен препарат спре да действа? Ами заменяме го с нов, и нов, и нов.

Препаратите за химическа защита са достъпни за всички, което автоматично означава, че дори баба на село пръска с химия и то само защото е по-лесно. Замисляме ли се обаче, какво става с остатъчните количества от тези препарати? Натрупват се в почвата, замърсяват водата, не се преработват от човешкия, или който и да било друг организъм. Остават някъде там... В същото време вредителите на културните растения (и не само те) развиват защитини механизми да се справят с пестицидите и кръгът се превръща в омагьосан.

Изследванията, дали един химичен препарат е ефективен в борбата с вредителите и в същото време безопасен за останалите участници в екосистемата, са насочени и към опазване на човешкото здраве, опазване на околната среда и т.н., но не и към микроорганизмите. Било то полезни или вредни за нас, микроорганизмите са навсякъде, а синтетичните пестициди им се отразяват по един или друг начин. Употребява се химия във всички отрасли на селското стопанство, а вредителите и не само те стават все по-устойчиви на всякакви противодействия от наша страна.

Примерите които досега не са ни събудили, са многобройни. Ето и още един - производството и търговията с цветя в Холандия. Цветната индустрия осигурява милиони печалба годишно за икономиката на страната. Над 100 търговски дружества и над 1500 производствени стопанства, както и много фирми в сферата на логистиката, на растителната защита и на доставката на гориво са тясно свързани с нея. А колко работници, било то сезонни или не, са заети в стопанствата...?

Насищането на култури, независимо продоволствени или украсни, върху малка площ е свързано с намножаване на много болести и неприятели, което пък от своя страна е свързано с употребата на много пестициди, за да се запазят растенията здрави и с добър външен вид. Статистиката сочи, че 1/5 от добивите с растителен произход загива още на полето в следсвтие от заболяване и още 1/10 се разваля по време на съхранение. Основно оръжие срещу тези заболявания са пестицидите. Примерът за цветната индустрия е изтъкнат, защото търговията с цветя на световно ниво е един от най-динамичните пазари. В Холандия цветната борса е сграда с размер 1,3 милиона квадратни метра (220 футболни игрища). От там дневно се разпращат над 34 милиона цветя и посадъчен материал до всяка точка на планетата. В 5 от всеки 6 пакета с луковици е открита резистентна форма на аспергилус

А той е навсякъде - в стопанства, паркове и дори в градините на болнични заведения, изобщо, където има органична материя.

Обективно погледнато фитопатологията и медицината нямат много допирни точки. Една гъба обаче, която обикновено обитава почвата и изпълнява тежката задача да разгражда мъртва растителна материя, мутира и провокира учени от двете науки да работят заедно. Познати са над 200 вида сапрофитни гъби с общото название аспергилус. Някои видове се използват с индустриални цели, други - във фармацията, за производство на храни, за стимулиране на ферментации, някои са фитопатогени, а за по-малко от 20 е известно, че влошават човешкото здраве.

Aspergillus fumigatus е най-разпространен и до голяма степен носи отговорност за повишената честота на заболяването, наречено аспергилоза, при пациенти с компрометирана имунна защита или променена белодробна функция. При безполово възпроизводство гъбичката образува летливи конидии, които се намират навсякъде около нас. Вдишването им ги отвежда директно в белите дробове, където температурата е много подходяща за развитието на колония. И така в следствие на третиране с фунгициди почти безобидният до скоро Aspergillus fumigatus мутира и става опасен за човешкото здраве. Нещо повече, мутиралата форма не се поддава на лечението, което се прилага с медикаменти със същите активни вещества - азоли. В началото, когато антимикотиците започнали да се прилагат в медицината, свели смъртните случаи от 100 до 40%. Рядко гъбичката развивала спонтанна резистентност към медикаментите, и то само след продължителен прием. Сега е доказано, че резистентните форми не са в следствие на продължителен прием на медикаменти, а на фунгицидите, които се прилагат навсякъде.

Каква е връзката между някаква гъбичка, фунгицидите, медикаментите, земеделието и медицината? Отговорът е прост. В земеделието се употребяват фунгициди, съдържащи азоли и в точност тебуконазол (у нас това активно вещество се съдържа в над 40 препарата за растителна защита). Азолите (имидазоли и триазоли) са синтетични антимикотици - химични вещества с фунгициден ефект. Те започват да се прилагат в агрономията отдавна и имат широк спектър на действие. Днес се използват при зърнени култури, семена, плодове, зеленчуци, цветя и т.н. И понеже ефективно се справят с гъбни патогени, употребата им излиза от границите на земеделието - срещат се в бои, лакове и др. Същите активни вещества се използват и в хуманната медицина за борба с гъбични инфекции.

Проучването, свързано с мутацията на аспергилус, се провежда в десетки държави (Белгия, Испания, Италия, Германия, Англия, Полша, Румъния, Австрия, Турция, Иран, Япония, Австралия и др.) и проблемът не е от вчера. Мутиралата форма на аспергилус се потвърждава в нови локации, където площите се третират с фунгициди и дори в такива, където не е използван фунгицид с азоли. Засега не е установено дали мутиралите форми са разпространени с посадъчен материал, почва и др. или са възникнали спонтанно и случайно, без връзка помежду си. Факт е обаче, че само в Англия са застрашени почти 9 милиона души със слаба имунна система или респираторни проблеми.

Лекари и учени алармират за въпросната взаимовръзка между фунгицидите и човешкото здраве, не само по отношение на аспергилус, но разследвания тепърва започват.

И така... правим ли си услуга, когато избираме лесния начин?

По материали на: Тhe Atlantic и NCB

Производството и търговията с цветя в Холандия осигурява милиони печалба годишно
Производството и търговията с цветя в Холандия осигурява милиони печалба годишно