Пчелното кълбо се намира смес от газове: азот 78%, кислород 18%, СО2 4%, водни пари 2%, разясняват специалистите на zapchelite.eu. Масата на въглеродния двуокис е по-голяма от тази на кислорода, азота и водните пари с 1,37; 1,57 и 2,4 пъти съответно. Температурата в центъра на кълбото е 28-34 градуса и 10-12 градуса С в кората.
Отчитайки способността на СО2 напълно да поглъща инфрачервеното излъчване, може да се твърди, че пчелите в кълбото са защитени от външната среда "с одеяло" от въглероден двуокис. Не по–малко важно се явява и това, че в неговия център концентрацията на кислорода е близка до оптималната за пчелите, а това значи, че пчелата, която преминава от кората на кълбото в центъра, попада в благоприятни условия:
0 подходяща температура;
0 загрята храна;
0 необходима влажност;
0 наличие на майката, контакта с която е необходим.
Естествено е, че високата концентрация на СО2 в кълбото на зимуващите пчели потиска техните жизнени процеси, а при повишаването на температурата кората на кълбото става по-рехава и концентрацията на СО2 се намалява. В този случай условията за живот на пчелите стават по-добри.
Трябва да се подчертае, че парниковият ефект широко се използва в живата природа. При силни студове стадните животни се събират накуп и по този начин се спасяват от студа.
Казаното по-горе разкрива процесите в зимното кълбо на пчелите и ролята на въглеродния двуокис като ограничаващ жизнените процеси в тялото на пчелите и помагащ по-лесно да презимуват, като консумират по-малко хранителни запаси.
Източник Пчеларски вестник, автор проф. д-р Георги Цанков
Коментари