Пчелното кълбо се намира смес от газове: азот 78%, кислород 18%, СО2 4%, водни пари 2%, разясняват специалистите на zapchelite.eu. Масата на въглеродния двуокис е по-голяма от тази на кислорода, азота и водните пари с 1,37; 1,57 и 2,4 пъти съответно. Температурата в центъра на кълбото е 28-34 градуса и 10-12 градуса С в кората.

Отчитайки способността на СО2 напълно да поглъща инфрачервеното излъчване, може да се твърди, че пчелите в кълбото са защитени от външната среда "с одеяло" от въглероден двуокис.  Не по–малко важно се явява и това, че в неговия център концентрацията на кислорода е близка до оптималната за пчелите, а това значи, че пчелата, която преминава от кората на кълбото в центъра, попада в благоприятни условия:

0 подходяща температура;

0 загрята храна;

0 необходима влажност;

0 наличие на майката, контакта с която е необходим.

Естествено е, че високата концентрация на СО2 в кълбото на зимуващите пчели потиска техните жизнени процеси, а при повишаването на температурата кората на кълбото става по-рехава и концентрацията на СО2 се намалява. В този случай условията за живот на пчелите стават по-добри.

Трябва да се подчертае, че парниковият ефект широко се използва в живата природа. При силни студове стадните животни се събират накуп и по този начин се спасяват от студа.

Казаното по-горе разкрива процесите в зимното кълбо на пчелите и ролята на въглеродния двуокис като ограничаващ жизнените процеси в тялото на пчелите и помагащ по-лесно да презимуват, като консумират по-малко хранителни запаси.

Източник Пчеларски вестник, автор проф. д-р Георги Цанков